Пазарджик между културата и гетото: какво се случва с областния център на Марица
От вандализъм и незаконни сметища до борба за културна идентичност, Пазарджик търси своя път между миналото и бъдещето. Ще успее ли да преодолее гетата, корупцията и апатията с граждански контрол и свободно предприемачество? Разкрийте потенциала на областния център по река Марица.
Пазарджик - град с богата история и тревожни социални контрасти, търси своята идентичност.
С огромно мнозинство Общинският съвет на Пазарджик гласува пицарията пред входа на Историческия музей да бъде преобразувана в действащ културен център. Решението, макар и символично, беше посрещнато с неодобрение и входът на музея бе замерян с яйца от близки до собствениците на заведението. Това провокира въпроси за общественото отношение към културата и за дълбоките социални напрежения в града.
Вандализъм и обвинения. Кой носи отговорност?
В Пазарджик често вината за прояви на вандализъм се хвърля върху ромското население. Туристи, снимайки старата къща с часовника, споделят, че най-силно впечатление им правят „циганите“. В същия момент възрастен мъж рови в кофата пред тях. Тази сцена говори много за социалната реалност и липсата на грижа за уязвимите групи.
Реклами, хазарт и градски хаос
Центърът и главните улици на Пазарджик са задушени от рекламни винили за хазарт. И бабите вече знаят какво значи „bet“ на английски. Градът е визуално претоварен, опакован целият в пропаганда от рекламни пана, чадъри, витрини в различни стилове. Северният вход откъм магистрала „Тракия“ посреща с най-големия соларен парк на Балканите, ресторант на McDonald's, индустриални халета на „Главболгарстрой“ и затвор. Къде е духът на областния център?
Ромската общност, превърната от занаятчии до просяци
В миналото ромите са били ковачи, музиканти, търговци. Днес много от тях живеят в квартали без инфраструктура, образование и достъп до здравни услуги. Липсата на интеграционни политики води до гета и социална изолация. Децата срещат трудности в училище, а безработицата е висока.
Замърсяване, политически манипулации и институционална апатия
По БНТ – Пловдив излъчват кратък репортаж, в който питат гражданите дали Пазарджик е чист град. От години се подават сигнали за незаконни сметища, а в платформата „Дела в БГ“ можете да видите колко такива има в града. Този път под прицел е кметът, като се опитват да му припишат хроничния за цяла България проблем с боклуците. В репортажите не се показват другите граждани на града – циганите. Защо от телевизията създават разделение? Да не би тези хора да обичат боклуците? Очакваме безпристрастни репортажи от националните телевизии и показване на всички гледни точки, така че да се чуе и види всяко мнение и проблем.
Пазарджик – политически затворник
Най-високата сграда в Пазарджик е тази на общината. За любителите на адреналина всяка година се организират състезания по катерене. През 2021 г. участват около 200 души, които преодоляват 60-метровото препятствие за около 20 минути.
Символично и внушително здание, което показва „кой е шефът“, докато останалата част от града тъне в незаконни сметища, гета, изоставени къщи и разрушени архитектурни шедьоври от началото на XX век.
Хората от администрацията на дълго управлявалата партия ГЕРБ все още се възприемат като недостижими. Постепенно обаче усещат кой е бъдещия господар, но вместо да се освободят от дългогодишното робство, преминават в другото „ново“. Служителите от общинската и държавната администрация през последните 35 години са напълно институционализирани, неспособни да си представят, че могат да работят на различно място. Невъзможно им е дори да си помислят, да си помечтаят, че за тях има друг живот извън стаята с бюрото и фикуса.
Политическото влияние в училищата. Какво се случва с децата?
Наблюдаваме формиране на култура на преданост, вместо на критично мислене. Младите специалисти се насочват към обслужване на местни интереси, а частният бизнес е изместен от политически протежета. Така се създава икономика на зависимости.
Ако тенденцията продължи, младите няма да работят за обществения интерес, а за структури, които използват публичния ресурс за лична изгода. Това създава неравноправие и подкопава конкуренцията.
Във Facebook страницата на професионалната гимназия по селско стопанство „Царица Йоанна“ прозира политическа подкрепа – добавено е „Ново начало“ към името ѝ.
Какво се случва, когато политиката превземе децата и бъдещите специалисти? Не прилича ли това на преданост към партията, вместо на свобода и насърчаване на предприемаческия дух? За кого ще работят тези деца след няколко години - за държавата или за местния партиен интерес, получавайки държавни поръчки и лишавайки бизнеса от конкурентноспособност на база качество?
Какво може да се направи?
Граждански контрол и прозрачност в управлението на ресурсите, медийна осведоменост и разобличаване на политическо влияние, образование, насърчаващо свободно мислене и предприемачество, всичко това заедно прави подемът възможен.
Има ли надежда за Пазарджик?
Категорично „Да“. Местни организации и активисти работят за подобряване на условията чрез образователни програми, културни събития и диалог между общностите. Градът има потенциал и не случайно е апетитна хапка. Не може да очакваме политици или служители на местното управление да ни уреждат живота, както са го правили досега за своите приближени. Сега те трябва да отстъпят място на свободното предприемачество и да създадат условия за развитие на нови бизнеси в града.
Разположен по течението на река Марица, с благоприятен климат, богата история и природни ресурси, време е Пазарджик да си върне славата на главен търговски център, ролята, която той е изпълнявал през вековете.
Как трябва да изглежда един областен град като Пазарджик?
Задължително е да се освободи от политически зависимости и социална сегрегация. Ромските квартали не бива да бъдат оставени в забвение. Децата трябва да растат с възможности, а не със страх. Градът има ресурси, история и култура – време е да ги използва в името на всички свои граждани.
Източници:
Булфото
Коментари