Вижда ли се края на българското село и какво може да го спаси? Да се изпълни отново със семейства, с деца, да отвори врати буренясалото училище, да забие камбаната на старата черква, да се събират хората на празници и да изпитат онова радостно чувство за принадлежност към общност, за това, че винаги има съсед, който ще се отзове, при когото можеш да оставиш децата, да споделиш храната, да видиш как тя расте в задния ти двор и да изпиташ онова усещане за свобода от детството, докато се взираш в широтата на полето, вдишваш аромата на полските цветя след лятната буря, слушаш песента на щурчетата и гониш светулките в летните вечери — необяснимо чувство за дом и родина.

Хора, връщайки се обратно от града в домовете на своите баби и дядовци, се сблъскват с множество предизвикателства и започва голяма борба за отстояване на тяхното решение и на мечтата за живот, далеч от забързаното градско ежедневие.

Три са основните ни жизнени нужди - въздух, вода и храна. Това ни обединява, но и създава основните разлики заради начина, по който си ги набавяме. Не бива да се самозабравяме в придобиването на материалното, защото в крайна сметка на всички ни е нужно много малко, за да живеем! 

Нито верен приятел, нито предан съпруг или съпруга се купуват. Качествените отношения както в семейството, така и в работата, изискват време, честност и усилия да изпълниш своите обещания до край. Върху доверие и справедливост се гради цялата държавата. Постепенно се разкриват всички схеми, чрез които се унищожава поминъка на хората в провинцията, но докато има съпротива и желание, има и надежда.

Околната среда

Независимо дали живеем в града или на село, около нас съществуват различни замърсители на въздуха. Факт е, че през последните 35 години  в България беше разрушено индустриалното производство. В няколко по-големи общини представители на едрия бизнес се възползват от намалялото население и липсата на обществена съпротива, за да могат необезпокоявани да изгарят докаран боклук от цяла Европа в своите заводи. 

Над някои промишлени зони в Девня, Перник, Гълъбово, Пирдоп, Кърджали, Враца, Бобов дол, когато разгледаме спътниковите данни от НАСА, ще забележим целогодишно повишено отделяне на замърсен въздух, в пъти над допустимите норми. Но той не стои на едно място, а се разстила над огромни територии в цялата страна.

Когато избухне пожар в близост до село или вилна зона, където има изградена електропреносна мрежа, причината за тези стихии често се крие в умишлени палежи с цел разчистване на терена за изграждане на соларни паркове. Доказаха го не властите и телевизиите, а доброволци от ДЕЛА В БГ, като съпоставиха координатите на местата с големи пожари и последвало изграждане на соларни паркове точно на същото място. 

Това се допуска, защото провинцията е обезлюдена и частния интерес взима превес.

Днешните ниви са запустели. Из цялата страна могат да се видят кратки обяви по стълбове и спирки „Купувам земеделска земя в цялата страна.“ Продаваме наследството си за жълти стотинки, оправдавайки се, че така или иначе не се използва и „защо само да ми стои“. Не липсват обяви и за продажба на имоти, подходящи за изграждането на соларни паркове. Веднъж продали земите си, след това отиваме в немския супермаркет и си купуваме евтино кисело мляко, хляб, боб, леща, ориз, чушки, консерви, макаронени изделия, ябълки, череши, сливи, дини, пъпеши, лютеница, сладка — всичко, което бихме могли сами да произведем, но доброволно се отказахме да го направим. 

Българската продукция се превърна в най-скъпата на пазара, а за да се оправдае цената ѝ, удобно беше поставен етикет „bio“. Такъв домат, обаче, който струва 2 лева за брой, не е третиран с вредни препарати, отгледан е в стерилна среда, но не съдържа достатъчно витамини и микроелементи, необходими за пълноценното ни хранене.

Съставът на почвата е от ключово значение за качеството на продукцията. За да имаме добра реколта, вкусни плодове и зеленчуци, бобови култури, царевица и хлебни изделия, трябва да сме осигурили плодородна среда - обогатена почва, чисти води за напояване, естествени препарати за борба с вредителите, съвременни складове, евтина електроенергия за производство на консерви и надеждна дистрибуция, така че да се гарантират по-конкурентни цени спрямо вносната стока.

В момента това е трудно постижимо. Не само животновъдите се борят срещу незаконното избиване на техните стада, но и в зеленчукопроизводството, едно от най-трудните земеделски направления, производителите един по един се отказват да работят, защото във всеки град се появиха огромни супермаркети с по-евтина стока.

Трапезата ни е отрупана с малки пухкави бели хлебчета, купени на промоция за 10 стотинки. 

Вносното агнешко месо от Австралия е на половината от цена на българското. Всеки може да отвори брошурите с промоции, натикани в пощенските ни кутии. Пазарът е наводнен от евтина стока с прилично качество - дрехи, играчки, инструменти, електроуреди.

 Пазарските колички са пълни, но усещаме душите си празни.

Защо се случва това? Защото животът ни е като на отделено от майка си недоносено бебе в кувьоз. Въпреки че получава необходимите грижи, липсват милувката, топлината, ритъмът на сърцето ѝ, с който е свикнало, докато е разстяло в нея.

Българското село, земята и природата са нашият първи дом. Днес той има нужда от своите стопани, за да продължи да съществува и да дарява утеха и усещане за принадлежност и за нашите бъдещи деца.

Българското село не просто умира. То е подложено на тежки изтезания. Лицемерие по националните телевизии е, заради рейтинг и зрителски интерес, да се възползват от скръбта на българина по родните места и да показват как някой се е върнал да живее на село. Нямат обаче медийно време да направят документална поредица, в която да покажат процеса за връщане на село и да образоват хората с практични съвети. Всеки се оправя както може, вместо да се споделят работещи практики и да се улесни процеса. Лошото е, че държавата получава средства от Европейския съюз за подкрепа на селските райони, а населението не спира да се преселва в по-големите градове. 

И най-добрите разказвачи и продуценти в телевизията обаче не могат да пресъздадат огромните трудности, пред които е изправен всеки, дръзнал да се върне на село. А там е нашето бъдеще. 

България може да просъществува само ако успее да реабилитира своите села.

Продължение в част 2

Снимки: 

НБУ

В намиране на архитектурните съкровища на българските села – Иначе inache.bg 

Защо младите хора предпочитат живот на село - вижте във „Вкусът на България“ ladyzone.bg  

Младите хора започнаха да се връщат в село Гюргич bnr.bg 

ДВАМА МЛАДИ НА СЕЛО: Засадихме градината за три дни +гардеробът е готов | ЖИВОТ НА СЕЛО | Boho Soulz - YouTube

https://bulgarianhistory.org/