Продължение на Част 1

Добрата новина е, че имаме, макар и занемарена, изградена инфраструктура и градоустройствени планове. Един от най-належащите проблеми, които изискват спешни мерки, са незаконните сметища и замърсяването на водите в селските райони.

Проблемът с боклука, от гледна точка на цивилизационното развитие, е сравнително нов. Появява се през последните 100 години. Някога всички материали в строителството и бита са били от естествени суровини и изхвърлянето им в природата не е нарушавало екологичното равновесие.

Представете си, че две или три семейства с предприемчив, дори авантюристичен дух, решат да възродят изоставено село. Първо ще ремонтират старата си наследствена къща. Това веднага ще създаде строителен отпадък, който няма къде да се депонира. При тях идват още десет семейства, привлечени от копнеж по живот на село, и те също започват ремонти. Ще се появи поредното незаконно сметище в края на селото. В селския бюджет никога не е оставал достатъчен ресурс за изграждане на лицензирана площадка за строителен отпадък. Ако този отпадък бъде обработен правилно, той може да се вложи отново за нуждите на селото и за строителство.
Следващата стъпка за новодомец на село е да подсигури прехраната си. Още докато тече реставрацията на къщата и двора, семействата трябва да се хранят. Плодородието на българската земя и отличните условия за животновъдство са естественият начин да си набавим необходимите продукти за пълноценно хранене.
Когато имаме достъп до прясна храна и чист въздух, разходите ни за лекарства намаляват значително. 

Основните причини за болестите в големите градове са преработените храни, затворените пространства в офисите, детските градини, обществения транспорт.

По отношение на телекомуникациите, България има добро мрежово покритие дори в най-отдалечените региони. Това улеснява хората, които упражняват професиите си чрез компютър, да работят от разстояние на място, където се чувстват пълноценни и продуктивни, а в обедната си почивка да излязат на въздух и да се позанимават с нещо.

В селския двор работата никога не свършва и гарантирано ще ви подейства по-добре и от най-скъпия психолог в града.

Децата на село растат в естествена и спокойна среда. Родителите не са подложени на стреса на големия град като сутрешните задръствания, търсенето на детегледачка и занималня през ваканциите, хапчетата за имунитет, обикалянето на квартали за спорт, уроци и рождени дни.
Усилията на родителите да дадат най-доброто на децата си се сблъскват с физическите им възможности и умората. Всички в един момент ставаме безсилни. Мислим си, че с високи заплати можем да купим образование, уроци, дрехи, забавления, пътувания, но едно нещо не можем да купим – изпуснатите мигове, когато детето иска да сподели дребните си неволи, а среща изнервен и изморен родител, забил поглед в телефона си, търсещ бягство от реалността. Родителят отпраща детето, защото не му се слуша за още проблеми и „мрънкане“.

Детето хваща телефона и също като нас, намира утеха в пъстрия виртуален свят.

Липсата на споделяне и съвместни преживявания в българското семейство води до дълбоки рани, които с времето се задълбочават. Повтарящият се модел на мълчание, огорчение, умора и неразбиране, постепенно разрушава не само отношенията в семейството, но и в цялото общество.

Някой трябва да прекъсне този омагьосан кръг на забързаното градско ежедневие и горчивата истина е, че няма да стане лесно и бързо. Това, което спира повечето хора, е нежеланието да промянят своите установени навици и порядки, страх от неизвестното и дори липса на вяра в собствените способности.

Единственото, за което може би си мечтаете в момента, е да дойде събота и да не сте на работа. Иска ви се окончателно да скъсате с целия този градски хаос, но нямате идея от къде да започнете.

 „Какъв живот на село? Знаеш ли каква хамалогия е всичкото това местене, проблеми, няма майстори по селата, училището е затворило.“

„Не можем да решим проблемите със същото мислене, с което сме ги създали.“ Алберт Айнщайн

Тази мисъл днес е нашата покана да погледнете на живота от нов ъгъл, да се махнете от градския шум и да започнете нещо ново, било то на село или просто в по-спокойна среда.
Това няма да бъде бягство от реалността, а смелост най-сетне да послушате сърцето си и да изберете да живеете, пред това просто да ви е удобно. 
И ако ви се струва прекалено сложно, може би е време да се запитате не „дали“, а „как“ да го направите, така че да работи най-добре за вас самите.

И не някой друг, а всеки един от нас и личното ни пробуждане може да задвижи процеса на икономически подем в българското село.

Продължение в част 3

Снимки: Цвете на надеждата