Българското образование удари дъното. Какво правят децата в училище? Защо държавните пари издържат една неработеща образователна система? Защо се налага децата да посещават частни уроци по 50 лева на час? Институция, която вместо да бъде храм на знанието и втори дом за децата, се е превърнала в проформа, схема за усвояване на средства от строителни фирми.

Нашите пари и тези на европейския данъкоплатец така и не достигат до ученика!

В православната традиция, още от древни времена, се осъжда всяко действие срещу децата, което разрушава тяхната невинност и чистота на ума, както и последиците за бездушното отношение към нужди им.

 „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.“ — Матей 18:6

Обществените поръчки за ремонт на училища се множат, милиони се усвояват, а резултатите на децата продължават да дълбаят дъното. Училище „Димитър Гачев“ в кв.“Изток“ се хвали с цяла страница проекти, които е усвоило, но същевременно

 резултатите на учениците от НВО след седми клас за 2025 година са 10.88 процента!

Ремонтираните сгради не образоват децата. Това се прави от учителите и обществото. И когато до учебните центрове се появяват пунктове за хазартни игри, какъв житейски урок даваме? Какво е нашето послание за бъдещето?

Пример за нова обществена поръчка: №03124-2025-0001, издадена от Центъра за специална образователна подкрепа – град Пазарджик.

Предмет: „Вътрешен ремонт на 3-ти етаж в учебен корпус към ЦСОП – град Пазарджик“

Прогнозна стойност: 264 161,86 лв.

Постъпили са три оферти:

ВИЖЪН-78 ЕООД – 224 169,95 лв.

ПИНАТА СТРОЙ ЕООД – 264 093,90 лв.

НИК СТРОЙ ЕООД – 219 372,12 лв.

Подписан е договор с ПИНАТА СТРОЙ ЕООД — фирмата с най-високата цена. Управител: Никифор Лазаров Димитров. Фирмата е регистрирана в края на 2024 година.

И тук всеки обикновен човек започва да си задава нормалните въпроси: Защо се избира нова фирма без опит? Защо офертата с най-високата цена? Колко обективно е оценяването на офертите? Знае ли се предварително кой изпълнител ще „спечели“ обществената поръчка?

Не казваме, че в случая има някаква „далавера“, а само че липсата на прозрачност създава в гражданите усещането за поредната нагласена процедура и чувство за несправедливост, което подкопава доверието в институциите.

„Нежеланите“ деца са болестта на нацията.

Купуваш му дрехи, раница и телефон, пращаш го в "санирано" училище, но нямаш време да чуеш и да видиш тревогата в очите му. Какво образование получава това дете в действителност? В град като Пазарджик, където трудовият пазар предлага основно позиции за сервитьори, хамали, крупиета и общи работници, а тук-там се търси някой счетоводител, перспективата пред младите е мрачна. Нивото на преподаване и усвояване на знанията дори няма значение за една умряла икономика.

В същото време, известни хора от всякакви сфери — обществени личности, учители, хора на изкуството, се привличат на изборите за общински съветници не заради компетентност и визионерство, а защото са "шумни" и лесно ще съберат гласове за партията, като в замяна на това им се предостави неустоима финансова подкрепа за техните обществени каузи и лични нужди. Ниската избирателна активност позволява с подкрепата на едва 200–300 души някой напълно неподготвен кандидат да получи право да се разпорежда със съдбата на областния град. Така „вечните“ бизнесмени отново си осигуряват „техни“ хора в общината и не оставят никакъв шанс за останалите предприемачи.

Каквато е преобладаващата икономика на Пазарджик, такова е и лобито в общинския съвет — временни ремонти, соларни схеми и хазартни забавления. Градът основно се "кърпи", вместо да се гради.

Стратегия за привличане на инвестиции в земеделие и животновъдство липсва напълно. Талантливите деца заминават за София, защото в родния си град нямат никакво бъдеще. Плодородните земи се разпродават, а бизнесът се свежда до отдаване под наем и разпродажба на наследство.

Поддържа се неграмотно население, което гледа риалити телевизия и иска само да се храни, облича и пои, за да бъде държано в покорство, да се забавлява в игрални зали и да затъва в бързи кредити.

Ако настоящата тенденция не се прекъсне, Пазарджик ще се превърне в град без бъдеще, но с ремонтирани фасади на обществените сгради. Училищата ще продължат да усвояват средства, но няма да "произвеждат" качествени кадри. Учениците ще преминават от клас в клас без основни умения, а дипломите ще се превърнат в листове без покритие. Местната икономика ще продължи да се върти около временни проекти, нискоквалифициран труд и разпродажба на земя. Земеделието ще бъде изоставено, а животновъдството забравено.

Какво трябва да се промени?

Всичко! Да се започне с ремонт на основите, а не от изолацията.

Да се инвестират средства в подготовка, мотивация и свобода на учителите да бъдат лидери вместо администратори.

Да се прекрати формалното преминаване в следващ клас без реални знания.

Обществените поръчки да служат на обществото, да се приложи активен граждански контрол и оценка от независими одитори.

Да се въведе местна законодателна инициатива за забрана на хазартни обекти до обществени сгради, исторически обекти и учебни заведения.

Да се създадат младежки бизнес инкубатори, където талантливи ученици и студенти да получат финансова подкрепа за свои идеи и реализация им.

Главното е гражданите да се върнат в позиция да решават какво бъдеще искат за себе си и за района, в който живеят, вместо да се държат в изолация и да наблюдават безучастно разграбването на един културен и икономически център, какъвто беше Пазарджик преди 30 години.

Този процес започва с изборите за общински съветници, навлизането на нови млади професионалисти в управлението, прекъсване на клиентелистките връзки и възстановяване на моста между образование и предприемачество.

Така всяко училище може да бъде отново не само място за учене, но и за мечтаене.

Източници:

https://www.jobs.bg/

НВО Резултати 2025 | Класация на училищата по матури и външно оценяване

Електронни обществени поръчки  https://app.eop.bg/today/499728