През последните години кампанията за събиране на пластмасови капачки се превърна в символ на гражданска солидарност. Всеки може да „помогне“ на болници, училища или социални каузи, като събира хиляди малки пластмасови елементи. Но зад усмивките и благотворителните постове се крие по-дълбок проблем – гражданите започват да изпълняват функции, които би трябвало да са отговорност на държавата.

Събирането на капачки създава усещане за моментен успех:

„Аз помогнах с нещо малко, но значимо.“

Тази психологическа награда обаче има две страни. Положителната е, че стимулира участие, солидарност и колективен дух, а отрицателната, че хората прехвърлят своята обществена и гражданска енергия върху символични действия, вместо да изискват системни решения.
Постепенно се нормализира фактът, че болници и училища получават апаратура чрез дарения, а не чрез държавния бюджет. Така се създава илюзията, че е „нормално“ гражданите да компенсират липсата на държавна грижа.

Изземване на функции и кражба от системата

Докато хората събират капачки, държавата често пренебрегва своите задължения или дори допуска злоупотреби. Парите и ресурсите, предназначени за здравеопазване, инфраструктура и образование, често се крадат или се харчат неефективно.
Резултатът е объркване в нагласите и размяна на роли. Гражданите изпълняват задължения, които не са техни – поемат отговорност да набавят техника за болници, ремонтират училищни стаи, чистят паркове. Държавата, в лицето на общинския съвет, не изпълнява своите ангажименти и понякога злоупотребява с ресурсите. Обществото свиква с тази ситуация и кротко понася товара да се оправя както може.

Как трябва да се разпределят задълженията?

За да се излезе от този омагьосан кръг, ролите трябва да бъдат ясно дефинирани.

Роля на държавата
•    Финансира здравеопазването и образованието чрез стабилен бюджет.
•    Осигурява инфраструктура, чиста вода, канализация и безопасност.
•    Контролира злоупотребите и гарантира прозрачност.

Роля на гражданите
•    Поддържат средата около себе си – почистване на блока, квартала, общите пространства.
•    Дават сигнали при нарушения, незаконни сметища или корупция.
•    Участват в доброволчески и културни инициативи, които са част от общността, но не заместват държавата.

Кампанията за събиране на капачки е символична и има своята стойност като обществено движение, но не бива да се превръща в механизъм, чрез който гражданите поемат функциите на държавата. Апаратурата за болниците е грижа на благотворителни инициативи в случаи на тежка икономическа криза, войни или природни бедствия. България обаче е социална държава – член на Европейския съюз и разполага със значителен бюджет за здравеопазване.

Гражданите имат задължението да гласуват активно за свои представители и да свалят неработещи правителства. Лоша майка е тази, която винаги върши работата на детето си, за да го улесни – така то никога не се научава. Всеки има своя роля в обществото. Обикновените хора често се намесват в политиката, но нямат право да роптаят, ако не са упражнили правото си на глас. Същевременно са занемарили околната среда. Време е да се хванат за „метлата“ и първо да почистят пред домовете и блоковете си.

Докато тези роли са объркани, обществото остава без перспектива за устойчива социална политика. Истинските системни проблеми – кражби, липса на инвестиции и корупция, продължават да съществуват. Именно тук хората трябва да поемат своята роля на коректив и да търсят отговорност за това как се харчат обществените средства, да бъдат активни по време на избори и да носят лична отговорност за собственото си бездействие.