В Пазарджик през 2025 г. не се проведоха просто избори. Проведе се експеримент – колко дълго може една демокрация да издържи на тишината. Отстрани изглеждаше като нормален изборен ден – урни, протоколи, бюлетини, комисии. Но зад числата стоеше нещо друго – безучастие. Политическо, медийно и човешко.

Общинската избирателна комисия е регистрирала 25 жалби, 21 от които са подадени в самия изборен ден. Дванадесет идват от една-единствена партия – „Величие“, и от юридическия ѝ екип – адвокат Петя Стаменова и юристът Николай Панков, подадени лично от председателя Албена Пекова. Един сигнал е от „Средна европейска класа“, а осем – от граждани, които просто не можаха да преглътнат беззаконието.

На самия 12 октомври подаването е почти лавинообразно. Първите сигнали идват от представители на „Величие“. Йордан Мицикулев се оплаква от нерегламентиран параван за гласуване. След него гражданинът Кирил Георев съобщава за агитация в секция 166. Иван Петров пък твърди, че самият кмет на село Хаджиево агитира в изборния ден. Красимира Катинчарова подава няколко отделни жалби – за липсващ председател на комисия, липсващ заместник-председател и бюлетини без печат. Малко по-късно отново тя пише за неработещ принтер. Албена Пекова, също от „Величие“, внася шест жалби, които засягат подмяна на страници в протоколите и нарушения в няколко секции – от 14-та до 180-та.

Три жалби, уважени от ЦИК по сигнал на ПП „Величие“, промениха характера на безотговорността на ОИК – Пазарджик. Отменено беше решението на местната избирателна комисия да ограничи правоимащите от достъп до преброяването и вписването на книжните протоколи при въвеждането им от „Информационно обслужване“. Отменен беше и правният абсурд да се оставят празни колони в официалния протокол. Частично бе доказано, че общинската избирателна комисия формално отговаря и отхвърля жалбите и сигналите без проверка на място и аргументи, като призовава подателите да спазват изборния закон. Предстоят още три жалби в ЦИК – от историческо значение за провеждането на местни избори.

Кметът на Пазарджик дори е признал за масова намеса и подправяне на изборни книжа в изборния ден – действие, което е не само изборно нарушение, но и криминално престъпление.

Сред останалите сигнали личат и индивидуални граждански реакции – агитация, възпрепятстване на изборния ден, говорене на друг език, заснет вот. Милена Спасова от партия „Средна европейска класа“ подава сигнал за заснемане на гласа на избирател в секция 84. В дните преди изборите има и няколко жалби, подписани от граждани – Цвятко Луджев, Иван Иванов, Десислава Георгиева, Николай Янев и Георги Георгиев – всички насочени срещу агитация и купуване на гласове.

Ако се погледне статистиката, която нека я повторим за потвърждение, съотношението е ясно – „Величие“ има дванайсет жалби, което е 57 процента от всички, подадени в деня на вота. Единствено „Средна европейска класа“ има една, а гражданите без партийна принадлежност – осем, което прави 38 процента. Нито една от традиционните партии не фигурира – нито ГЕРБ, нито ПП–ДБ, нито ДПС, БСП или „Възраждане“.

Типовете нарушения очертават картина на изборен ден, пълен с организационни пропуски и напрежение. Пет случая касаят самите протоколи – подмяна на страници или грешки в попълването, засегнали секции 14, 16, 62, 68, 69 и 70. В две секции липсват членове на комисии – 172 и 180. Шест сигнала говорят за агитация и натиск върху избиратели, включително в селата Хаджиево, Звъничево и Мало Конаре. Има и два случая на технически проблеми, най-често неработещи принтери, както и отделни сигнали за говорене на чужд език, за заснет вот и за нерегламентиран параван. Петте жалби от предизборния период са насочени основно срещу купуването на гласове.

Цялата хронология показва, че именно „Величие“ е била активният играч в опит да документира изборния процес. Докато големите партии са мълчали, техните представители са подавали жалба след жалба, описвайки реални случаи – липсващи хора, празни секции, подменени страници. От самия регистър прозира напрежение – изборният ден не е минал спокойно, а с усещането, че във всеки момент нещо може да се подмени или заглуши.

Останалите 13 партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, „Възраждане“, ИТН, ПП–ДБ и няколко местни коалиции – не подадоха нито един сигнал. Не защото не е имало нарушения, а защото беше по-удобно да не виждат.

Така изборите приличаха на състезание, в което само един играч е стартирал, а всички останали стоят отстрани и се правят, че наблюдават. Победителите от „Ново начало“ преминаха финалната линия сами – без съпротива и без напрежение, спринтьори на празна писта.

Журналистите, които трябваше да бъдат очите на обществото, този път гледаха в екрана, не в регистъра. Репортажите бяха чисти, гладки, без въпроси и без срам. За тях числата не бяха история, а неудобство. Демокрацията не им беше достатъчно зрелищна без кръв, скандал и драма.

А всъщност историята беше именно в числата – дванадесет сигнала от „Величие“, които представляват 57 процента от цялата гражданска активност в изборния ден. Една партия, която не е готова да се примири. И срещу нея – тишината на цели политически централи. Тишина, в която се крие повече смисъл от всяка кампания.

Пазарджик днес е огледало. В него се вижда една държава, в която изборите не се провеждат заради хората, а заради схемите след тях. Моделът е прост: който мълчи, получава място в играта. Който говори, остава сам.

А докато политиците броят субсидиите си, други броят мегаватите. Планът за възстановяване наля милиард и двеста милиона лева в „зелената“ посока, а плодородните земи на Пазарджишкото поле се превърнаха в соларни пустини. Там, където растяха чушки и жито, днес се редят панели – символ на новата власт: властта на фирмата, не на гражданина.

Зад кулисите изборите свършиха, но договорите започнаха. Под масата не шумят бюлетини, а пликове. И когато всичко това се приеме за нормално, демокрацията не умира от измами, а от доброволно мълчание.

И ако някой попита какво се случи в Пазарджик на 12 октомври 2025 г., отговорът е прост: проведохме избори, но само една партия забеляза, че изобщо има надпревара. Всички останали се зареждаха не от съвестта, а от слънцето.