Проектът „Модернизиране на професионалното образование и обучение“, финансиран от ЕС, разполага със 70 милиона лева, предназначени да подобрят уменията на учениците и връзката между училищата и бизнеса. Но когато погледнем реалните резултати, картината е обезкуражаваща.

Показателен е примерът от ПГ по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм "Проф. Лъчезар Цоцорков" гр. Панагюрище. Официалните резултати от НВО за 10. клас показват, че училището е сред последните в града и общината, а в област Пазарджик се нарежда в долната част на класацията. Национално е в долните 20–25%, а комбинираният резултат по БЕЛ и математика е на ниво „слабо“.

Това е устойчива тенденция, която ясно показва, че модернизацията не достига до учениците. Ако училище, включено в проект за десетки милиони, продължава да изостава по всички ключови показатели, възниква неизбежният въпрос: Какво точно модернизираме?

Допълнителен проблем е и контекстът на местната икономика. Самото име на гимназията, носещо името на проф. Лъчезар Цоцорков, естествено насочва вниманието към най‑големия работодател в региона. Това оформя очакванията на младите хора, че „правилният път“ е да се насочат към голямото предприятие, а не към собствен бизнес, иновации или предприемачество. В малките градове изборът често е ограничен не от мечтите, а от липсата на алтернативи.

Докато липсват условия за свободно предприемачество, местни работодатели и икономическа среда, която да задържи младите, дори добре подготвен ученик няма перспектива. Затова пътят е един и същ: първо към големия град, после към чужбина.

Проектите могат да финансират обучения и стандарти „на хартия“, но не могат да заменят липсата на реална икономическа визия. Докато не се създадат условия за местна икономика и качествено обучение, всяка модернизация ще остане скъпа, но куха реформа.