В област Пазарджик, където нерегламентираното изхвърляне на отпадъци е ежедневие, едно малко село даде голям пример за отговорност, организация и устойчиво мислене. Село Паталеница показа, че когато има желание и общностен дух, решенията могат да дойдат дори без сериозен финансов ресурс или институционална подкрепа.

Проблемът с битовите отпадъци в повечето села на Пазарджишко е хроничен. Местните жители често изхвърлят сметта си на обособени, но нерегламентирани зони, които с времето се превръщат в незаконни сметища. Там отпадъците не се разделят, често се омесват със строителни материали, пясък и други фракции, което значително затруднява по-късното сепариране и преработка. Това води не само до екологични щети, но и до сериозни финансови загуби за общините, които трябва да инвестират в скъпо струващи сепариращи процеси.

В този иначе тревожен контекст Паталеница изпъква със своята уникална доброволческа инициатива. Местните жители, обединени около обща цел, са превърнали старо и нерегламентирано сметище в организирана, оградена и контролирана площадка за разделно събиране на отпадъци. Около два декара от терена са били заградени с метална ограда и засенчваща мрежа, за да се предотврати разнасянето на отпадъци от вятъра. Вътре са изградени клетки за различните видове боклук — всичко това с подръчни материали и минимален бюджет.

Най-впечатляващият елемент в организацията е доброволческият контрол. Всеки делничен ден, от 8 до 17 часа, дежурят жители от селото, които следят за правилното разделяне и изхвърляне на отпадъците. Така се постига не само ред, но и ангажираност на цялата общност с каузата за по-чиста и устойчива среда.

Изграждането на съоръжението е струвало между 7 000 и 10 000 лв. — сума, която бледнее пред потенциалните икономии, които община Пазарджик би реализирала, ако подобни практики се въведат във всяко населено място. Разделното събиране още в източника елиминира нуждата от скъпо сепариране впоследствие и осигурява по-ефективно рециклиране.

Историята на Паталеница е ярък пример за това как местните общности могат да решат системни проблеми със собствени сили и минимални средства. Това е модел, който заслужава внимание и подражание — не само в рамките на община Пазарджик, но и в цяла България.