В края на есента във Виноградец се чува звук, който от поколения е част от живота на местните хора – меленето на грозде. Машините работят, дворовете ухаят на мъст, а лозята около селото напомнят защо то носи това име.

Днес Виноградец е едно от местата в област Пазарджик, където лозарството продължава да бъде част от местната идентичност. Но както много други български села, то е изправено пред въпроса какво ще остане след следващото поколение.

Селото се намира в община Септември и заема землище от близо 39 квадратни километра. Лозята и земеделието са традиционен поминък, а сортове като Памид, Мускат отонел и Тамянка продължават да присъстват в местното производство.

Винарската изба, изградена през 1937 г. по френски проект, и днес е сред разпознаваемите в региона. С капацитет над 3 милиона литра годишно тя е част от историята на местното винопроизводство и доказва, че традицията може да се съхрани десетилетия.

Зад тази традиция обаче се крие и друга реалност.

Според данните от преброяванията населението на Виноградец намалява през последните десетилетия. От 1943 жители през 2001 г. то спада до 1481 през 2011 г., а през 2021 г. вече е 1212 души. Оценките към края на 2025 г. сочат около 1150 жители.

Подобна е и тенденцията в цялата област Пазарджик. Населението намалява, а делът на възрастните хора расте.

На този фон възниква важен въпрос:

Може ли виното да помогне за бъдещето на селото?

Лозарството и преработката на грозде осигуряват сезонна заетост и пазят знания, които се предават между поколенията. Те създават работа, поддържат земята обработваема и съхраняват традиции, които са част от облика на района.

Но само лозята не са достатъчни.

Младите хора търсят сигурност, образование, услуги и перспектива. Именно затова все повече региони в Европа свързват винопроизводството с туризъм, местна кухня, дегустации, семейни ферми и преживявания сред природата.

Виноградец има предпоставки за подобно развитие. Той се намира близо до автомагистрала „Тракия“, до Септември и Пазарджик, а районът предлага съчетание между земеделие, традиции и спокойна селска среда.

Дали тези възможности ще бъдат използвани?

Лозята могат да произвеждат грозде още дълго време, но бъдещето на селото зависи от това дали ще има предприемчиви и работливи хора, които да останат и да продължат историята му.