Почина Цветан Атанасов — създателят на Ретро Музей Варна, човек, който превърна паметта за България в мисия. Той събираше миналото, за да не го забравим. За да ни напомня, че времето е безмилостно, а паметта ни къса. И точно в деня, в който научихме за смъртта му, ще ви разкажем за гледката от село Попинци, Пазарджишко.

Неделен ден. Площадът е пуст. Детската площадка е тиха. В подножието на църквата — кръчма, украсена с палмички, сякаш някой се опитва да прикрие с евтин декор истината за разрухата. Срещу нея е кметството, обрасло в шубраци и ръждясали железа. Отнякъде се чува глас на подпийнал човек. И толкова.

Тази картина е нашето Memento Mori. Не само за един човек, а за цяла една България, която тихо си отива. Някога селото беше сърцето на социалния живот — пълни дворове, семейства с деца, румени бузи, игри до мръкване. Пазарите бяха пълни, улиците шумни, а неделята празник. Имаше общност, имаше смисъл, имаше бъдеще.

Днес виждаме обратното - безхаберие, навик, апатия. Лесният път към кръчмата е по-привлекателен от трудния път нагоре към храма — буквално и символично. Цветан Атанасов събираше миналото под формата на ретро автомобили, за да съхрани и покаже историята ни от 20-ти век, а ние днес сякаш правим всичко възможно да унищожим паметта си и дори се срамуваме от селския си произход. Така оставяме селото да умре в тишина, без свидетели и без съпротива.

Картината от Попинци е предупреждение. Камбаната може да не бие, но съвестта трябва. Защото смъртта на един човек ни напомня, че всичко е преходно. Цели държави и цивилизации са претопени през вековете и тънат в забрава. А българското село няма да бъде спасено с носталгия по родните места, а от реални действия — грижа с реални действия, уважение към корена, желание да върнем живота там, откъдето сме произлезли.

Memento Mori. Помни смъртта, за да цениш живота. И за да не позволиш на селото, на паметта, на България да си отидат така, както си отиде един човек, който цял живот се бореше да съхрани миналото.