Село Церово носи името на едно от най-устойчивите дървета в нашите земи — цера. Неговият жълъд е малък, непретенциозен, но в себе си крие сила, която може да изгради вековен ствол. Не случайно местният герб гласи: „От малки жълъди — могъщи церове“. Това е послание за растеж, постоянство и надежда.

Днес обаче разходката из селото разкрива друга картина. Къщи с красиви фасадни орнаменти са оставени да се рушат. Гробищата пазят имената на хора, които са създавали това място, но калта около тях подсказва, че нови поколения рядко минават оттук. Това е резултат от дълъг процес на обезлюдяване и загуба на местния поминък.

Церът е дърво, което живее над два века. Жълъдът му може да чака години в почвата, докато условията станат подходящи. Но селото няма този лукс. То живее чрез хората си — чрез тяхната грижа, присъствие и избори. Ако жълъдът няма избор и трябва да стои там, където е паднал, то хората имаме. Можем да се върнем, да подкрепим, да съживим. Или да оставим корените да пресъхнат.

Церът е едно от най-ценните дървета в нашите ширини и хората са го използвали за почти всичко, което изисква здравина и дълъг живот. Дървесината му е твърда, плътна и устойчива на влага — идеална за строителство, мебели, инструменти, огради, дори за висококачествени въглища.

Днес въпросът е прост: жълъдът може да чака години в земята, докато условията се променят, но хората в Церово нямат това време. Ако останем в очакване, разрушението ще продължи и селото ще изгуби и последното, което го държи живо. А избор има — да променим условията сами и да дадем шанс Церово да покълне отново.