В южния край на Ракитово, точно под стария стадион, има едно място, което на пръв поглед изглежда като поредната обрасла поляна. Но ако човек се спре за миг и погледне внимателно, ще види камъни и зидове, които стоят тук още от V–VI век. Ще види следи от храм, манастир и духовен живот, който е продължил повече от хиляда години.

Това е раннохристиянската базилика при м. „Николица“ — едно от най‑ценните християнски свидетелства в региона. През 1923 г. върху част от старите зидове е издигнат параклис „Св. Никола“, без да се знае какво богатство лежи под него. А през 1962 г., когато започва строежът на стадиона, булдозерите унищожават значителна част от късноантичния комплекс. Манастирски помещения, некропол, дори части от самата базилика — всичко това е било пометено за няколко дни.

И въпреки това мястото оцелява. През 1968 г. археолозите Й. Чангова и Ив. Жандова разкриват почти целия храм. Откриват баптисериум с кръстовидна писцина, използван за кръщение на възрастни — рядко срещан и изключително ценен. Откриват крипта за мощи, мраморни плочи, капители, монети от XIII век. Откриват доказателства за манастир, възобновяван през XII–XIV век и окончателно разрушен през 1666 г.

И въпреки тази история и това богатство — днес базиликата е обрасла и незабележима. А тук се намира нещо, което може да бъде гордост за целия регион. Липсва единна областна политика, която да включи такива свети места в обща карта, да ги свърже и да ги разкаже.

Истината е проста: това са нашите корени и поредното забравено съкровище. И ако го оставим да изчезне в бурените и не разказваме за него, ще загубим част от себе си — и спомена за това откъде българите сме черпили сила и вяра.