Лудата баня край село Баня – една година след разчистването все още се пази
Лудата баня край село Баня остава жив символ на термалното ни наследство – място, което доброволците пазят, докато общината просто чака инвеститор, който един ден да я върне в услуга на хората.
През август 2026 г. доброволци от „Красив Пазарджик“ посетиха т.нар. Луда баня в местността Свети Никола край село Баня, община Панагюрище. Координати: 42.456853, 24.159032. Това е общинска частна сграда с площ 133 кв.м. Към нея има каптаж с минерална вода с температура 26,7 °C.
През октомври 2025 г., публикация на Българската асоциация за термално наследство с видео от разчистената баня предизвика широк отзвук. Тогава кметът на с. Баня Димитър Арбалиев разказа за zname.info, че млади пенсионери-доброволци са решили да чистят запушената канализация и да привеждат мястото в ред от носталгия. Банята, използвана активно през 70-те и 80-те години с мъжки и женски басейн, е изоставена след 1989 г., разграбена и негодна за експлоатация. Имотът е общински, предишен договор за възстановяване е разтрогнат. Кметът настоява, че минералните извори са богатство и си струва да се търси нов инвеститор.
Една година по-късно картината е обнадеждаваща. Помещенията отново са чисти. Единствените следи от човешко присъствие бяха семки от диня край басейна. Водата продължава да тече, мястото не е изоставено напълно.
Една от нашите доброволки отбеляза, че обстановката с изпочупените плочки, липса на дограма и паднала мазилка са "автентични".
Не бива да свикваме да наричаме разрухата на нашите природни богатства и съоръжения през последните 30 години „автентична“. Това е срамно и е крайно време да се възстанови с общи усилия на община, бизнес и граждани.
Лудата баня остава символ на местното термално наследство. Доброволците показват, че грижата може да продължи и без големи инвестиции. Остава надеждата, че общината ще намери начин банята отново да служи на хората.
Повече за перспективите пред балнеотуризма в България и ролята на малките населени места можете да прочетете в анализа на „Красив Пазарджик“ тук










































Коментари