В Регионалния исторически музей – Пазарджик римски надписи и надгробни плочи са поставени върху дървени палети и защитни строителни подложки. През 2024 г. приключи проект за обновяване на археологическата експозиция на стойност близо 400 000 евро, финансиран от грантовете на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Музеят вече отчита ръст на посетителите.
Те си задават логичен въпрос: това ли е начинът, по който трябва да бъдат представяни едни от най-ценните каменни паметници на региона, и как изглеждат подобни експозиции в другите европейски държави?
Само на няколкостотин метра от музея се намира друга част от историята на Пазарджик – 100-годишната сграда на Популярната банка на ул. „Ген. Гурко“, паметник на културата по проект на архитект Костадин Мумджиев. От балконите ѝ вече растат дървета, фасадата се руши, а прозорците са зазидани.
Реакциите на хората показват силната привързаност и сантимент към сградата.

„Оттам през 1976 година започна трудовият ми стаж. Тъжно е да се гледа разрухата сега“, пише бивш служител.

 Други я помнят като сградата на съда или като една от емблемите на центъра.

„Пълно е с невероятно красиви стари сгради в този град, които тънат в разруха“, коментира Анжела Мизова и поставя въпроса за възможна общинска програма за възстановяване.
Проблемът не е само в състоянието на една сграда. През 2023 г. музеят е посетен от едва 323 чуждестранни туристи, които остават средно около четири дни в района. Същевременно хотелите в областта отчитат приходи от над 12 милиона лева само през август. Това означава, че туристите идват, но рядко достигат до културното наследство на Пазарджик. 
Римските надписи върху палети и рушащите се исторически сгради в центъра показват защо културният туризъм все още остава неизползван ресурс за града. История има. По-трудната задача е тя да бъде представена така, че хората да поискат да я видят.