В сърцето на Тракия красотата се крие зад рекламни винили

Разходете се по пешеходните улици на Пазарджик и ще откриете архитектура, която малко градове в Южна България могат да покажат. Фасади от края на XIX и началото на XX век се издигат в жълти, охра и червени тонове, украсени с корнизи, балкони и декоративни елементи. Това са архитектурните свидетели на времето, когато Пазарджик е бил един от най-активните търговски центрове в региона.

Днес обаче много от тези сгради трудно се забелязват. Големи рекламни винили покриват цели фасади. Климатици, кабели и временни конструкции скриват детайлите, а някои от сградите стоят затворени и постепенно се разрушават. Сред малкото ярки примери остават Захарната къща със своя разпознаваем облик и часовниковата кула на църквата „Св. Константин и Елена“.

Разгледахме Сибиу в Румъния. Сравнението с Пазарджик показва освен сходна архитектура, какво може да се постигне, когато културното наследство е поставено в центъра на градската политика. Историческите фасади там са възстановени и освободени от визуален шум. Резултатът е град, който привлича стотици хиляди туристи годишно и е разпознаваем далеч извън границите на страната.

В област Пазарджик туристи има. Само през август 2025 г. местата за настаняване с 10 и повече легла са приели около 48 000 гости, а приходите от нощувки надхвърлят 12 милиона лева. Чужденците обаче са едва 2264 души. Това показва, че регионът разполага с туристически поток, но културното наследство все още не е сред основните причини хората да посещават Пазарджик.

Разликата с други европейски провинции не е в красотата на сградите. Разликата е в грижата за тях. Пазарджик разполага с отлична транспортна инфраструктура, близост до международното летище в Пловдив, автомагистрала „Тракия“, както и достъп до едни от най-посещаваните места в региона – Батак, Велинград, Панагюрище и Копривщица.

Градът има всички предпоставки да бъде разпознаваема културна и туристическа дестинация. За това обаче е необходимо повече от отделни ремонти. Нужни са добра организация, ясни приоритети, финансова дисциплина и обща визия за опазване на градската среда. Общината, собствениците на исторически сгради, културните институции и бизнесът трябва да работят в една посока. Само така архитектурното наследство може да се превърне в реално предимство за развитието на Пазарджик, а не в поредица от красиви фасади, скрити зад реклами.