На фона на едно от най-сухите лета в последните години, данните за състоянието на ключови водоеми в България показват тревожна тенденция. Въпреки официалните уверения, че „язовирите са в добро състояние“, реалността е различна. Язовирите „Батак“ и „Тополница“ са с критично ниски нива, източвани интензивно от водноелектрически централи (ВЕЦ), за да компенсират нестабилността на соларната енергия.

Състояние на язовирите към 28 август 2025 според данните от МОСВ:

Язовир „Батак“

• Общ обем: 310.298 млн. м³
• Наличен обем: 97.564 млн. м³
• Запълненост: 31.44% от общия обем
• Полезен обем: 26.73%
• Приток: 0.358 м³/сек
• Разход: 9.163 м³/сек

Язовир „Тополница“

• Общ обем: 137.108 млн. м³
• Наличен обем: 26.735 млн. м³
• Запълненост: 19.50% от общия обем
• Полезен обем: едва 5.75%
• Приток: 0.104 м³/сек
• Разход: 2.998 м³/сек

Данните показват, че и двата язовира са в състояние на бързо изчерпване, с минимален приток и значителен разход, ясна индикация за интензивна експлоатация.

Как ВЕЦ-овете източват язовирите

С нарастващото производство на електроенергия от слънчеви панели, енергийната система се сблъсква с предизвикателството на балансиране. Соларната енергия е променлива, с пик на обед и спад вечер. За да се компенсират тези колебания, ВЕЦ-овете се включват като маневрени мощности, използвайки водата от язовирите за бързо производство на ток.

Това води до ускорено изчерпване на водните ресурси на язовира, особено при суша и нисък приток. В резултат, язовирите се използват не само за водоснабдяване и напояване, но и като буфер за нестабилната соларна енергия на висока екологична цена.

Изказването на министъра се разминава с реалността

На 21 август 2025 г., по време на извънредно заседание на Комисията по околна среда и водите, министър Манол Генов заяви:

„Въпреки сухото лято, сухата пролет и климатичните предизвикателства, язовирите са в добро състояние.“

Това изказване предизвика критики, тъй като данните за „Батак“ и „Тополница“ показват обратното. Макар някои язовири да са стабилни, регионалните различия са драстични и изискват спешни действия.

Енергийна и водна политика

Климатичните промени са реален фактор, но липсата на координирана политика между енергийния и водния сектор задълбочава кризата. Използването на ВЕЦ-ове за балансиране на ВЕИ трябва да бъде съобразено с водния баланс и екологичните нужди на регионите.

Водната криза в България не е просто резултат от сушата, а следствие от системна липса на синхрон между енергийното производство и управлението на водните ресурси. Докато язовирите се изпразват, доверието в институциите също намалява. Думи като прозрачност, регионален подход и устойчиви решения са заучени предизборни фрази без покритие.