Когато през 2017 г. България загуби Кристиан Таков, страната загуби не просто юрист, а морален компас. Той беше човек, който предпочиташе да остане преподавател и граждански активист, вместо да се продаде на система, в която не вярва.

Точно тази почтеност роди надеждата, че „Да, България“ може да бъде различна партия, в която истината не е лозунг, а начин на живот. 

Хиляди повярваха, защото видяха в Таков живото доказателство, че моралът може да бъде политическа сила.

От морал към маркетинг

След смъртта му, „Да, България“ продължи да се кълне в ценностите, които той олицетворяваше, като „почтеност“, „правосъдие за всеки“, „без компромиси“. Но без личния пример на Таков, тези думи се превърнаха в празни маркетингови фрази.

Вместо да изгради собствена морална опора, партията започна да търгува с неговия авторитет, да продава образа му като политически капитал, докато в практиката влизаше в сделки и коалиции, които самият Таков вероятно би нарекъл „предателство към каузата“.

„Правосъдие за всеки“ и Palms Bet

Особено показателен е парадоксът, че днес в „Правосъдие за всеки“, гражданска инициатива, свързана с партията, има член, който работи за Телематик Интерактив България АД, известни като собственици на бранда Palms Bet.

Букмейкърската индустрия, печелеща от зависимостта на хората, се оказва под един покрив с организация, претендираща за морал и справедливост.

Как се съвместява това?

Как можеш да говориш за „почтеност и обществен интерес“, когато допускаш подобен морален оксиморон?

Това не е лична нападка, а принципен въпрос. Ако моралът се използва като витрина, зад която стоят зависимости и компромиси, той престава да бъде морал.

Политическите компромиси на „Да, България“ след 2017 година

• Коалицията ДСБ (Демократи за силна България) и Зелените (2018–2020) – обещанието беше за „нова алтернатива“, но в крайна сметка „Да, България“ се сля с партиите на стария преход, размивайки идентичността си.

• Участието във властови формули през 2021–2022 г. – отстрани изглеждаше като шанс за реформа, но вместо решителни действия срещу корупцията, партията се задоволи с малки постове и компромиси.

• Сделките в парламента

Често „Да, България“ подкрепяше решения, които противоречаха на първоначалните ѝ принципи, за да запази място в коалиционната игра.

• Приемането на ПП като „по-голям брат“ (2021–2023) – вместо да отстоява собствената си кауза, партията се подреди зад „Продължаваме промяната“, което я превърна в придатък и окончателно заличи нейния образ на „морална алтернатива“.

„Да, България“ обеща да носи морала като оръжие срещу корупцията. 

Вместо това се оказа, че моралът е бил превърнат в стока и удобен инструмент за легитимация, за спечелване на гласове, за оправдаване на компромиси.

Кристиан Таков вече не е между живите, за да попита: „Наистина ли за това се борихте?“. Но неговият цитат остава – като упрек, който не може да бъде заглушен:

„Не трябва да свикваме с позора.“

Ще си позволим да завършим с още едно знаменателно негово изказване и да отправим призив към днешните последователи на ПП-ДБ и „Правосъдие за всеки“, да бъдат особено бдителни и критични в тези смутни времена:

„По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“

През юли 2025 се навършиха осем години от кончината на Кристиан Таков. Ще го помним не само с думите, които остави, но и с начина, по който ги изричаше. Със страстта, с която защитаваше правото, с човечността, която влагаше във всяка кауза, и със светлината, която носеше в публичния живот. Неговото отсъствие продължава да тежи, но моралното, интелектуалното и духовното му наследство остава живо. И докато има хора, които вярват в справедливостта, в критичното мислене и в моралните устои, Кристиан Таков ще бъде с нас.   

Снимка: БНР