Тази статия може да ви заболи. Защото ще ви накара да се замислите. И да поемете отговорност.

Ще започнем с един злободневен пример, в който бихте могли да се припознаете.

Забелязвате, че съседът прави ремонт, кърти плочки, сменя дограми. С добри намерения го съветвате да поръча контейнер за строителния отпадък, вместо да вика каруцар, който би закарал всичко в близкото дере. Целта ви е да насърчите законното и отговорно поведение. Вместо благодарност обаче, получавате рязък отговор:

„То си е моя работа.“ или „Я си гледай работата.“, или „Много е скъпо.“

Тези реакции не са случайни и изразяват вътрешна съпротива срещу моралната отговорност. Когато човек е изправен пред избор, който изисква усилие, съветът често се възприема като обвинение. Не защото е неправилен, а защото напомня за съвестта — онази вътрешна сила, която мнозина предпочитат да заглушат.

Хората не искат съвети, когато знаят, че грешат или нарушават закона. В такива моменти съветът не помага — той само нагнетява напрежението и поражда агресия. Това се вижда навсякъде: на пътя, вкъщи, в квартала.

Единственото, което може да промени поведението, е събуждането на съвестта. А тя често е дълбоко приспана — притъпена от лични желания за удоволствие и удобство. Това не е изненадващо, тъй като цялата рекламна индустрия, научният и технологичният прогрес са насочени към едно: да направят живота ни по-лесен. И така се ражда стремежът да си спестим усилия на всяка цена, дори когато това влиза в противоречие с морала и вътрешното ни усещане за правилно и грешно.

В България, поради отстъплението на органите на реда от задълженията им, ставаме свидетели на пълно безхаберие. Тази тенденция на разруха е още по-силно изразена в училище, на работа, в административното обслужване. На никого не му се работи, а няма и кой да те накара, дори чрез санкции, да си дадеш малко зор. Защото все ще намериш начин да се измъкнеш от отговорност.

До 1989 г. е имало по-силно изразена държавна политика за ред и дисциплина. С настъпването на „демокрацията“ сякаш всички правила станаха излишни. България остана да се крепи на личната отговорност на хората. А ние, хората, сме толкова податливи на изкушения, корупция, власт, слава.

България се нуждае от работещи органи на реда. И от пробуждане на съвестта. Отдръпването на хората от вярата остави дълбок отпечатък в нравствените идеали — те вече звучат старомодно и архаично в ушите на модерния човек.

Но духовното пробуждане може да се случи в един миг. Още в тази минута, когато посочим с пръст някого или нещо като виновник за нашата несгода, просто се запитайте: дали самите вие не носите част от отговорността за тази ситуация? И ако отговорът е „да“, създайте условия тя да бъде разрешена по морален начин. Не чрез обвинение, а чрез личен пример.