На метри от минералния извор „Топлата вода“ в Белово, където хората от района наливат вода за пиене, земята е покрита с боклуци, а във въздуха се носи миризма на отпадни води.
Разделното събиране на отпадъци в България е официална политика, но реално остава само на хартия. Контейнерите са малко, а проследимост почти липсва. Гражданите не вярват, защото не виждат резултати. А когато доверието липсва, усилието изглежда безсмислено.

Всяка пластмасова торба, всяко парче стиропор и гипсокартон е реална опасност за нашето здраве. И докато клетките ни трупат токсини, докато тежките метали се настаняват в тъканите ни чрез замърсената храна и вода, ние продължаваме да изхвърляме смесено целия си боклук и да си казваме: „То всичко отива на едно и също място.“ Може и да е така. Но ефектът е налице. Натрупването на тежки метали и токсини в организма не се усеща веднага, но води до клетъчни увреждания, включително онкологични заболявания. Въпросът е защо България е водеща в ръста на тези заболявания и трябва ли да продължаваме да се правим, че няма проблем с провалената политика за разделно събиране на отпадъците.

В Словения, например — една по-близка и малка държава като нашата — разделното събиране е част от ежедневието. Там отпадъците се събират в пет потока, а гражданите получават обратна връзка за това колко ефективно рециклират. В Любляна вече работят магазини, в които хората пазаруват без опаковки – носят свои съдове, пълнят само необходимото количество и така отпадък почти не се генерира. Този модел показва, че когато общината подкрепя устойчиви решения, а гражданите ги приемат, чистата среда става част от ежедневието, а не от мечтите.

Кой е виновен? Отговорността е споделена. Общините често не осъществяват ефективен контрол, а гражданите – обезверени от липсата на резултати – не вярват в разделното събиране. Според проучване от 2025 г. само 44% от българите редовно събират отпадъците си разделно, въпреки че 90% вярват, че това има значение. Кампании като „Купуваш. Ползваш. Рециклираш.“ целят да променят това, но доверието се гради с действия, а не с маркетингови лозунги.

В Белово можем да започнем с нещо просто – проби от водата край „Топлата вода“. Да знаем какво пием. Да настояваме за отговорност. Да изискваме камери, глоби, проследяване. Но най-вече – да не се отказваме. Защото всеки боклук, който успеем да насочим към правилното място, е малка победа.

Промяната започва с признание: че сме част от проблема, но можем да бъдем и част от решението. Стига да поискаме. Стига да настояваме. Ако нямаме воля да го направим, изходът е ясен за всички ни.