В село Панагюрски колонии, сред чистия въздух и тишината на планината, стои изоставено и рушащо се училище, носещо името на Райна Княгиня. Някога това беше място за учене, игра и възпитание сред природата. В тази среда децата израстваха под светлия пример на една жена с изключителни професионални умения и характер. Райна Княгиня е била образована, владеела е езици, преподавала е, отличавала се е с дисциплина, решителност, достойнство и силно чувство за отговорност – качества, които поколения ученици са възприемали като естествен ориентир. Всеки ден, прекрачвайки прага на училището, те са виждали нейния портрет като символ на доблест, знание и вътрешна сила. Обликът продължава да стои закачен на стената и да навява тъга и наивна надежда за по-добро бъдеще. На пода са разпилени учебни материали и захвърлен портрет на Ботев.

На този фон през януари 2026 г. Община Панагюрище реализира поредица от инициативи, посветени на 170 години от рождението на Райна Княгиня чрез Плана за възстановяване и устойчивост по договор № BG‑RRP‑11.022‑0031‑C01, с общ размер на безвъзмездната помощ 138 843,33 лв. и съфинансиране 34 710,83 лв. Изложби, лекции и официални чествания – всичко по правилата, всичко по процедура.

Но между тези програмни дейности и реалността на рушащото се училище зее пропаст.

Защото паметта не е само в календара, нито в отчетите. Паметта е в грижата. И това най-добре го доказаха панагюрци през 2023 г., когато без проект, без фондове за финансиране и без задължение поставиха паметна плоча на Райна Княгиня пред Майчин дом – с молебен, с водосвет, със сърце.

Историята не е за украса. Тя е за живеене. И ако искаме да бъдем достойни наследници, трябва да пазим не само символите, но и местата, които носят тяхното име. Училището в Панагюрски колонии може да изчезне или да бъде възродено. Разликата зависи от това дали ще останем зрители или ще се осмелим да бъдем наследници.