Пазарът на цветя в България от години функционира в сектор, където правилата често се заобикалят, което засяга всички участници – от производителите до малките семейни цветарски магазини. Проблемът започва още в основата на веригата: голяма част от производителите отказват да издават фактури. Мотивите им са добре познати – недоверие към държавата, убеждението, че „всеки така прави“, и желанието да се избегнат данъци. Укриването на приходи се превръща в норма, а не в изключение.

Парадоксът е, че част от тези производители едновременно получават държавни субсидии за култури, които реално не отглеждат.

Декларират например слънчоглед, а на практика произвеждат зюмбюли.

За цветята не се издават фактури, но субсидията за слънчоглед е усвоена. Така държавата плаща за несъществуващо производство, а реалното остава в сивия сектор.

Тази практика поставя цветарските магазини в изключително трудна позиция. Когато купуват цветя от борсата, те често не получават фактура. Това означава, че при проверка нямат документално доказателство за разходите си. А проверките са не само чести, но и непоследователни. Различни данъчни инспектори тълкуват закона по различен начин. Едни изискват всяко цвете, вложено в букет, да бъде маркирано поотделно на касовия апарат – понякога над 30 пъти за един букет. Други приемат обща позиция.

Абсурдът става пълен, когато се стигне до реални ситуации. Представете си 8 март: опашка от клиенти, напрежение, ограничен персонал. Цветарските магазини са предимно семеен бизнес, а при изискване за маркиране на всяко цвете отделно ще е нужен човек, който да стои само на касата. Да се описва съставът на букет е като да се описва съдържанието на кюфтета по чирпански – съставка по съставка – само че при ястията има рецептурник, а при букетите всеки клиент иска нещо различно.

Резултатът е предвидим: коректните търговци са под постоянен риск от глоби, некоректните производители печелят, държавата губи приходи, а пазарът остава изкривен. Липсата на ясни правила и стандарти създава несигурност и недоверие, а секторът функционира въпреки системата, а не благодарение на нея.