Летището край Величково и Юнаците отива за продан: Пореден общински терен на метри от световна археология се разпродава без допитване

Предложението за продажба на летището край Величково поставя въпроса дали Пазарджик не губи още един стратегически общински терен без ясни гаранции за обществена полза и защита на културно-историческото наследство.

Под предлог за „карго дронове“ Община Пазарджик предлага 20 декара публична земя да станат частна собственост. Инвеститорът не обещава нищо конкретно, хората от селата не са питани, а Регионалният исторически музей отново е заобиколен – точно както при продажбата на крепостта Баткунион.

На предстоящото си заседание през ноември 2026 г. Общинският съвет в Пазарджик ще гласува точка, която изглежда като рутинна административна процедура, но всъщност крие всички белези на поредната необратима разпродажба на стратегически общински ресурс. Става дума за известното като летище „Юнаците", поземлен имот с идентификатор 10505.139.889  в землището на с. Величково (в непосредствена близост до с. Юнаците) с размер 19 867 кв. м земя с начин на трайно ползване „за летище, аерогара“.   

Кметът на Община Пазарджик Петър Куленски предлага на съветниците да променят терена от публична в частна общинска собственост. На езика на Закона за общинската собственост това означава само едно:

сваляне на законовата защита на имота, за да може той да бъде включен в програмата за разпореждане и продаден на търг.   

Мотивът за раздвижването на администрацията е постъпило на 15 октомври 2026 г. инвестиционно намерение от софийско-горнооряховското дружество „Клъстер подемна техника“ ООД с управител Васил Тодоров. В докладната на кмета проектът е представен като „база за високотехнологична индустрия“ и тестова площадка за товарни карго дронове, разработвани съвместно с БАН и ТУ-Габрово.   

Внимателният прочит на самото инвестиционно намерение разкрива съвсем различна картина. В документа фирмата изрично се застрахова:

„Настоящото инвестиционно намерение не представлява безусловна оферта, обещание за определен размер на инвестиция или искане за преференциално придобиване.“   

Още по-показателен е следващият абзац в писмото на „инвеститора“: ако авиационните дейности се окажат неприложими заради законови ограничения, дружеството си запазва правото да обмисли „евентуално алтернативно стопанско използване“. Преведено от бюрократичен език: общината сменя статута на летището заради красива презентация за дронове, но утре новият частен собственик може съвсем законно да изгради там складове, соларен парк или просто да препродаде земята на печалба.   

Междувременно кандидат-купувачът диктува на общината и как да бъде оценен теренът – настоява независимият оценител да не го третира като летище, а да приспадне разходите за ремонт или демонтаж на бетонните плочи, така че цената да се доближи максимално до данъчната оценка (която в акта за собственост от 2018 г. е записана на символичните 30 420 лева за близо 20 декара).   

„Отпаднала необходимост“

За да се превърне един публичен имот в частен, законът изисква да се докаже, че той е престанал да задоволява трайни обществени потребности. Какви са аргументите на общинската администрация в случая? Че пистовата настилка е напукана и обрасла в трева, че няма действаща летищна услуга и че някой дори е поставил пчелни кошери върху бетона.   

Десетилетия наред Общината не влага нито лев в поддръжката на стратегически свой имот, оставя го да буреняса, а след това използва собствената си безстопанственост като юридически аргумент, за да го продаде.

Нима фактът, че днес летището не работи, означава, че утре община Пазарджик няма да има нужда от него? В епоха на зачестяващи горски пожари, кризи с медицинската спешна помощ по въздух (HEMS) и нужда от селскостопанска авиация, наличието на готова пистова инфраструктура край магистрала „Тракия“ е стратегически капитал. Дори теренът да се развива за безпилотна авиация, защо това трябва да става чрез продажба, а не чрез отдаване под наем или концесия с ясни, обвързващи срокове и инвестиционни ангажименти, при които земята остава собственост на гражданите?

На крачка от „най-старото село в Европа“, но без становище от археолозите

Теренът на летището се намира на пет минути от Селищна могила Юнаците („Плоската могила“) – обект от световно значение, признат за най-старото непрекъснато обитавано селище в Европа (от около 5000 г. пр.н.е.) и мястото, където бе открито най-старото обработено злато в човешката история, по-древно и от Варненския некропол.

Цялата долина по поречието на река Тополница и околностите на Юнаците и Величково представляват наситена археологическа зона с пластове от халколита, бронзовата епоха, тракийския и римския период. Въпреки това в 15-те страници документация, внесена в Общинския съвет, липсва становище от Регионалния исторически музей – Пазарджик, липсва съгласуване с Министерството на културата, не са предвидени никакви предварителни археологически проучвания.

По абсолютно същата схема преди време Община Пазарджик обяви за „частна общинска собственост поради отпаднала необходимост“ 22 декара в село Паталеница, върху които лежат останките от средновековната крепост Баткунион – мястото на историческата победа над византийците през 1199 г. Тогава теренът беше продаден без мнението на музея и без допитване до хората, а днес частният собственик вече иска да го застроява с жилищни сгради. Сега същият модел на раздържавяване „на сляпо“ се прилага и в землището между Величково и Юнаците.

Кой попита хората и къде е стратегията за регионално развитие?

В лаконичното положително становище от кмета на с. Величково Петър Гуглев няма и дума за това дали жителите на Величково и съседното с. Юнаците са уведомени, проведено ли е обществено обсъждане и съгласни ли са хората в непосредствена близост до къщите и овощните им градини да се провеждат изпитания на тежки товарни дронове или да възникне индустриална зона.   

На фона на всичко това остават няколко важни въпроса към ръководството на Община Пазарджик, към директора на РИМ – Пазарджик, както и към отговорните фактори за регионалното развитие в общината и областта:

Има ли изобщо Община Пазарджик дългосрочна стратегия за регионално развитие, или стратегическите ѝ терени се разпродават на парче при всяко входирано писмо от външна фирма?

Защо преди гласуването в Общинския съвет не е изискано официално становище от Регионалния исторически музей – Пазарджик и Министерството на културата за извършване на теренни археологически издирвания в района на с. Юнаците и с. Величково?

Защо отново се прескача общественото обсъждане и жителите на засегнатите села са поставени пред свършен факт, точно както при казуса с крепостта Баткунион?

Каква е гаранцията за обществения интерес, когато общината се отказва от собствеността си върху 20 декара летище срещу документ, в който самият инвеститор изрично отказва да поеме ангажимент за инвестиция?

След като общината продаде земята си, тя губи правото на глас върху бъдещето ѝ. А в Пазарджишко твърде често се убеждаваме, че зад думите „отпаднала необходимост“ всъщност стои отпаднала отговорност към историята, природата и бъдещето на региона.

 

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД