Клептуза не е просто извор. Обявена за защитена местност още през 1966 г., тя е символ на Велинград, природен феномен с хилядолетна история и един от най-уникалните карстови извори на Балканите. Бистрата, студена вода, която извира от недрата на родопските мрамори, е поила поколения наред. Днес тя пресъхва — не поради природна катастрофа, а по човешка воля.
Строителство там, където не бива
Причината за случващото се е подписан договор между Община Велинград и „Минерална вода Велинград” за търговско използване на водния ресурс. Под прикритието на изграждане на нов водопровод са започнали строителни дейности в непосредствена близост до първи пояс на извора — зона, която законът определя като строго защитена и недосегаема.
Карстовите извори са изключително крехки природни системи. Дори минимална намеса в геодезически накарстен терен може завинаги да промени пътя на подземните води. Извор, съществувал хилядолетия, може да спре за миг — без никаква възможност за възстановяване. Точно това изглежда се случва с Клептуза.
Гражданите алармират, институциите мълчат
Докато машините работят, гражданите вдигат глас. В платформата за граждански сигнали Helpbook.info постъпи тревожен сигнал, бързо подхванат от социалните мрежи и разпространен от хиляди притеснени българи. В него се настоява за незабавна проверка на действителното състояние на извора, за разкриване на кой е наредил сключването на спорния договор и за реална отговорност — не само декларативна.
Въпросите, зададени от гражданите, са прости и основателни: как е възможно строителство в строго охранявана зона? Кой е разрешил договора? Защо никоя институция — нито Общината, нито РИОСВ, нито Министерството на околната среда — не е реагирала своевременно?
Отговори засега няма.
Безхаберието, което уби извора
Проблемите около Клептуза не са от вчера. От години в защитената местност се извършват незаконни сечи, добив на борина и замърсяване с битови отпадъци. Законът забранява изрично всякакви действия, водещи до увреждане на растителността, замърсяване на водите и нарушаване на екосистемата. На практика тези забрани са останали мъртва буква.
Институциите, натоварени да пазят Клептуза, са избрали удобното безхаберие — докато природата търпи, те гледат встрани. А когато гражданите забиват алармата, реакцията е бавна, бюрократична и без реални последици.
Загуба, която не може да се поправи
Клептуза е животът на Велинград. Там, където поколения са идвали, за да чуят шума на извора и да усетят спокойствието на планината, днес ехтят машини. Това не е природна стихия — това е съзнателен избор, взет от хора на власт в името на икономически интерес.
Ако Клептуза бъде унищожена, България ще загуби не просто вода. Ще загуби история, идентичност и парче от душата на Родопите — нещо, което никакви пари и никакъв договор не могат да върнат обратно.
Гражданската будност е последната бариера. Въпросът е дали ще е достатъчна.