Пазарджик е град с вековна традиция в обществените бани – традиция, която днес съществува само в спомените на хората. Пътешественикът Евлия Челеби описва три действащи хамама, а през XVIII–XIX век в частните домове е имало стотици малки бани. До средата на XX век остават около петдесет. Днес градът няма нито една.

Старата турска хигиенна баня на ул. „Екзарх Йосиф“ №4 е декларирана през 1981 г. като архитектурна ценност с местно значение. Съдебното решение от 2023 г. потвърждава статута ѝ и определя охранителна зона, която включва и съседните имоти. Въпреки това сградата е недостъпна – оградена, изолирана и скрита от градската среда. Коментарите на хората под снимки от 2016 г. показват колко важна е била тази баня за поколенията: дървени налъми със заковани каишки, гореща баня, последвана от студена лимонада, величествено вътрешно пространство. Това са спомени за място, което е било част от ежедневието и социалния живот на Пазарджик.

Втората баня – Минерална баня „Пазарджик“ на ул. „Генерал Гурко“ №5 – е построена през 1962 г. в стил модернизъм. Захранвана е с минерална вода от Варварските бани. Имала е тераса, впечатляваща козирка, чешма с минерална вода и фонтан в парка. През 2013 г. общината я продава. Сградата става частна собственост, предназначението е сменено, архитектурният облик е заличен. На мястото на обществена баня се появява магазин за китайски стоки. Днес фирмата е дерегистрирана, а сградата е лишена от първоначалната си роля.

Гражданите задават въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати: къде е минералната вода днес, какво се случва с водопровода, който е захранвал банята, защо областен град с такава традиция няма нито една баня, защо паметник на културата стои зад огради, защо модернистична сграда на баня е превърната в търговски обект. Това са въпроси за градска политика, за опазване на културното наследство и за бъдещето на Пазарджик.

Град с такава история би могъл да развие туристически маршрут около Турската баня, да възстанови социалната роля на Минералната баня, да създаде културна зона в центъра и да върне връзката с минералната вода. Това изисква решения, които поставят културното наследство и градската среда над краткосрочните интереси.

Пазарджик има две бани – едната паметник на културата, другата модернистична сграда. И двете са извън обществена употреба. Градът има история, спомени и потенциал, но няма баня. Въпросът за водопровода с минералната вода и за бъдещето на тези сгради е инфраструктурен проблем, който заслужава ясен отговор от институциите и открит обществен разговор.

Снимка на Турска хигиенна баня отгоре: Никола Колев