Преди повече от 40 години в комедията „Банана Джо“ има сцена, която дори не сме си помисляли, че ще е днешната българска реалност. Бедно селище, откъснато от държавата, без здравеопазване, без услуги, без перспектива. И точно там мафията символично отваря казино като триумф и пълно превземане на общността.

Когато държавата и справедливостта отсъстват, хазартът влиза като инструмент за контрол, обедняване и подчиняване. И единственият, който се противопоставя, е човекът „от народа“ – Банана Джо, който влиза с чук и започва да руши всичко наред. Да видим през 2025-та година градовете и улиците напълно превзети от реклами и казина - това вече не е забавно.

Пазарджик – столицата на казината

През последните години градът е буквално наводнен от казина, игрални зали и билбордове за хазарт. Имаме зала буквално до входа на сградата на общината! Реклами с неонови цветове върху сградите. Игрални зали около училища, спирки и търговски улици. 24-часови светлини, които те преследват навсякъде. От София до Пазарджик – магистрала, която с рекламите си те води към следващото казино или приложение на телефона.

България се превърна в пазар на игри, където ярките реклами са повече от тези за култура или местен бизнес. В историята това се случва в общества, които са бедни, корумпирани, без реална държавна защита, оставени на случайни бизнеси, които печелят най-вече от човешката слабост. Точно както във филма, където насред селото в гората идват „инвеститорите" в бели костюми.

Казиното в Пазарджик не е бизнес!

Хазартната експанзия в региона показва, че бедността се задълбочава. Посредниците не отварят нови зали там, където хората са образовани и будни, а където няма избор, няма производство, където се чака късметът, защото системата вече ги е изоставила.

Нито един град не може да се напълни с казина, ако местната власт не го позволи – било с мълчанието си и затваряне на очите, било с разрешителни.

Регионът е оставен на саморазпад

Властта продължава да е в ръцете на едни и същи кръгове, подкрепяни от своите общински съветници, за да се гласуват решения за поредните схеми за усвояване на общински средства и да се правят „инвестиции“, които не носят нищо на местните хора. Най-лесното сега е да се разрешават фотоволтаични централи, които не отварят нови работни места, а унищожават цели земеделски региони.

Във филма Банана Джо влиза с чук в казиното и започва да руши, защото разбира едно просто нещо – казиното е построено върху гърба на неговата общност. В Пазарджик никой няма да тръгне директно с чука. Но хората трябва да започнат да говорят за проблемите си и да се стреснат за децата си и тяхното бъдеще. Да поискат ред. Да поискат спиране на безконтролните разрешителни. Да поставят въпроса: 

Кой разреши Пазарджик да стане столица на хазарта и бедността?

Докато през 80-те години мафията беше карикатура от екрана, в България днес тя често е облечена в костюм, има общински протекции и се крие зад думата „инвеститор“. Има само един начин градът да си върне нормалността – гражданите да започнат да говорят открито за сделките и схемите.

Както Банана Джо: „Тук няма място за вашето казино. Това е нашата общност.“