Сметището на входа на Панагюрище, в местността Братаница, се вижда още отдалече. Ако човек спре и се вгледа, пред него се разкрива познатата картина – битови отпадъци, стари мебели, матраци, разпилени от вятъра и птиците, които кръжат над тях. Мястото е разположено на склон под язовир „Братаница“, а при всеки по-силен дъжд водата преминава през отпадъците и се стича директно в река Панагюрска Луда Яна. Замърсяването на земеделските земи в района е факт, а производството на чиста храна невъзможно.

Каква ирония! По стечение на обстоятелства на няколко метра след сметището посетителят на града вижда модернизираната болница с отделение за онкологични заболявания.

Според информация от Министерството на околната среда и водите, общините Панагюрище и Стрелча започват проект за разширяване на системата за разделно събиране и компостиране на биоразградими отпадъци. Инвестицията е значителна, а част от средствата идват от европейска програма. Но дори най-добрите проекти остават кухи, ако липсва обществен натиск за реално изпълнение и контрол.

Почти по същото време Европейската комисия обяви, че продължава наказателната процедура срещу България заради неправилното прилагане на правилата за управление на отпадъците. Според комисията проблемите, посочени още през 2021 г., не са отстранени, и страната ни разполага с кратък срок да предприеме действия, преди случаят да бъде отнесен до Съда на ЕС.

Години наред жителите на общината изразяват недоволство от сметището. Но възмущението остава предимно в социалните мрежи и разговорите помежду ни. В залата на Общинския съвет въпросите липсват. Не се търсят решения, не се изисква отчетност, не се настоява за конкретни срокове и резултати. Средният бизнес, който би могъл да бъде двигател за оползотворяване на разделно събрания отпадък, също мълчи – нито предлага, нито настоява за възможности, които биха били в негова полза.

Щетите върху природата и водите са видими. По-страшното е невидимото и бавно натрупване на вредното въздействие върху здравето на хората. Но докато обществото не задава въпроси, докато не изисква решения, докато не настоява за промяна, проблемът ще продължава да расте.

Какво бъдеще очаква жителите на Панагюрище, ако продължим да приемаме сметището като част от пейзажа?