Един свещеник постоянно слушал обяснения от хората защо не ходят на църква.

Затова по аналогия съставил списък с 

„Десет причини, поради които не се… мия“:

1. Защото, когато бях малък, ме караха насила да се мия.

2. Тези, които се мият, са лицемери. Мислят, че са по-чисти от другите.

3. Не мога да реша кой сапун е по-хубав.

4. Някога се миех, но после ми омръзна.

5. Мия се само на големи празници – на Рождество и на Великден.

6. Никой от моите приятели не се мие.

7. Ще започна да се мия, когато стана стар и мръсен.

8. Нямам излишно време за миене.

9. През зимата водата е прекалено студена, а през лятото – прекалено топла.

10. Не желая на мой гръб да печелят производителите на сапун.

Тази притча ни показва колко лесно превръщаме оправданията в „логични“ причини да избягаме от нещо важно и полезно. Тя ни напомня, че когато заменим действието с извинения, губим не само навиците си, а и посоката към целта на нашето кратковременно съществуване на земята.