В продължение на десетилетия лятното кино беше едно от най-обичаните места в българските градове. Построени масово през 60-те и 70-те години, тези пространства бяха държавна или общинска собственост и изпълняваха важна културна функция – достъпно кино, концерти, срещи, празници. След 1990 г. обаче съдбата им рязко се променя. С приватизацията и реституцията много от тях преминават в частни ръце, често без ясна визия за бъдещето им. Така десетки летни кина в страната се оказват изоставени, разрушени или превърнати в паркинги и строителни площадки.

Днес, според кадастралните регистри, голяма част от тези имоти все още имат НТП „За обект комплекс за култура и изкуство“, както е случаят с парцела от 1958 кв. м в Панагюрище. Това означава, че предназначението им е ясно – културна дейност. Но когато собственикът не поддържа имота, той започва да загрозява градската среда, да създава рискове и да подкопава културната идентичност на мястото. В такива случаи общината има право да изиска почистване, обезопасяване, премахване на опасни елементи, поддържане на фасадата и терена, а при отказ – да извърши тези дейности служебно и да начисли разходите на собственика. Законът е ясен: частната собственост не освобождава от отговорност към обществото.

Проблемът е, че хората свикват. Пустеещите културни обекти се превръщат в „невидими“ – част от пейзажа и никой вече не задава въпроси. Но как да привличаме висок клас туристи, ако оставяме най-ценните си градски пространства да се разпадат? Как да говорим за културен туризъм, когато липсва предприемачески дух да се възроди едно лятно кино, разположено до парк и хотелски комплекс – идеална локация за събития, фестивали и модерни прожекции на открито?

Истината е, че в много населени места липсва дългосрочна стратегия за развитие на туризма. Общините често реагират на проблеми, вместо да планират. Частните собственици чакат „по-добри времена“. А обществото се примирява. Така се стига до дилемата: нова кооперация или пустеещ до забрава имот. И двете са загуба – първото унищожава културната памет, второто я оставя да загние.

Съдбата на старите летни кина не е предопределена. Тя зависи от визия, воля и сътрудничество. Там, където общината, гражданите и бизнесът действат заедно, лятното кино може да се превърне от руина в сцена. Градовете, които разбират това, печелят не само туристи, но и самочувствие.

Следващият път, когато минете покрай някое от многото занемарени културни пространства, осмелете се да помечтаете какво би могло да бъде, ако…