В Кюстендил някога всяка пролет и лято идваха с аромат на череши и ябълки. Градините бяха гордостта на хората – не просто поминък, а култура, предавана от поколение на поколение. Днес обаче картината е друга. По местата, където дърветата се превиваха под тежестта на плодовете, вече проблясват редици слънчеви панели.

Причината? Овощарството е станало непосилно. Цените на торовете, препаратите и работната ръка са скочили десетки пъти, а изкупната цена на черешите е останала на нивото отпреди двайсет години. „Черешата няма пазар и цена“, признава пред местни медии черешопроизводителят Кирил Димитров. Когато сметките не излизат, а купувачите предлагат жълти стотинки, изборът за мнозина е един – да изкоренят дърветата и да продадат земята.

Така между селата Коняво и Дворище вече се простират близо 1 500 декара, покрити с фотоволтаици. За да се инсталират панелите, теренът е изравнен, хумусният слой е премахнат, растителността – унищожена, за да „не пониква нищо“. Това, което вчера беше градина, днес е ферма за „зелена енергия“.

Подобна е и картината край Пазарджик. Там, върху 1 100 декара, се простира най-големият соларен парк в Източна Европа – с внушителните 834 000 фотоволтаични панела. На хартия – рекорд и гордост за собствениците. На терен – още едно парче плодородие, иззето от земеделието.

В селата почти няма млади хора. Остават възрастните – с минимални пенсии, с лекарства, които едва могат да си купят, и с домове, нуждаещи се от ремонт. Те минават покрай стълбовете, облепени с ярки надписи „Купувам земеделска земя“ – обяви, които често стоят точно до некролозите на техните роднини. И когато нямаш пари за ток, дърва и лекарства, продаваш нивата. Не защото искаш, а защото няма друг изход.

Така „чакалите“ на зелената енергия пристигат с оферти, които звучат като спасение за деня, но носят загуба за поколения напред.

„Яжте слънчеви панели“ - звучи като шега, но е горчива ирония. Защото там, където някога се раждаше плод, днес слънцето се улавя от метал и стъкло. И ако нещо узрява, то е усещането, че сме оставили земята си без защита и себе си без корени.