Когато туристът пристигне във Велинград, той не вижда първо минералните извори. Вижда входа на града, табелите, указанията и транспорта. Вижда начина, по който мястото му казва накъде да продължи.

Велинград има развит хотелски и СПА сектор, но туристическото преживяване започва много преди рецепцията. То зависи от това дали човек лесно се ориентира, какво му се предлага и дали различните места в региона са свързани помежду си.

Тук теснолинейката Септември – Добринище е пример за нещо, което вече съществува, но може да бъде развито много повече.

Линията е дълга 125 километра. Строена е между 1921 и 1945 година. По трасето има 35 тунела, а при гара Аврамово достига 1267,4 метра надморска височина – най-високата железопътна гара на Балканите.

Маршрутът свързва Септември, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище.

Но какво би станало, ако самото пътуване се превърне в туристически продукт?

В Швейцария линията Bernina показва възможен отговор. Тя преминава през 196 моста и 55 тунела, а пътуването се предлага като цялостно преживяване с панорамни вагони, туристически пакети и специализирана информация за посетителите. Дори през 2026 г. резервацията за панорамния Bernina Express между St. Moritz и Tirano струва между 32 и 44 швейцарски франка, отделно от билета.

Основната разликата е в начина, по който инфраструктурата се превръща в продукт.

И тук Велинград има интересна възможност. Теснолинейката може да се предлага активно като еднодневно преживяване за гости на хотела, което да ги отведе по автентичен начин до минералните извори и планините.

От пейката „Сърцето“ над с. Света Петка се вижда именно панорамата, през която криволичи теснолинейката. Въпросът пред Велинград и цялата област Пазарджик не е дали има достатъчно туристически атракции.

А дали сме изградили туристическата услуга с активно сътрудничество между общините и бизнеса, така че да се разкаже историята на региона по най-съвременен и красив европейски начин.

Най-ценната инвестиция в туризма не е новият хотел, а начинът, по който показваме автентичността. Защото в крайна сметка туристът не запомня само стаята или минералния басейн. Той запомня гледката – тази през прозореца и тази, която остава в съзнанието му, когато вече е тръгнал обратно. Въпросът е дали Велинград ще му остави такава гледка.