Над село Паталеница, малко преди Баткунския манастир „Св. св. Петър и Павел“, се намира едно от най-красивите места за гледка в област Пазарджик. Там, край пътя и над долината, расте стар космат дъб, чиито клони се виждат отдалеч.

Погледът от това място обхваща Пазарджишката котловина, Средна гора и очертанията на Стара планина. Хиляди хора посещават Баткунския манастир заради историята и духовността му, но често остават впечатлени именно от природата и гледките около него.

Районът съчетава няколко различни вида туризъм на едно място. Баткунският манастир е сред най-известните религиозни обекти в областта. В двора му расте и прочутата лоза на повече от пет века, смятана за една от най-старите живи лози на Балканите. Наблизо се намира и средновековната църква „Св. Димитър“ в Паталеница – един от най-ценните паметници на средновековното изкуство в България.

Но Паталеница не живее само в историята.

Селото пази събития и традиции, които продължават да събират хора от региона. На Тодоровден тук се провеждат конни надбягвания, които са сред малкото подобни празници в района на Пазарджик. На Гергьовден местните традиционно организират общо печене на агнета – обичай, който продължава да се предава между поколенията.

Съвременният облик на тези традиции е свързан и с дейността на Милена Вълчинова и Георги Вълчинов, които развиват Конна база „Вълчинови“ в Паталеница. Базата дава възможност за обучение по езда, разходки с коне и участие в събития, които допълват туристическото преживяване в района.

Точно това прави Паталеница интересна като туристическа дестинация.

Тук няма един голям туристически обект. Има съчетание от история, природа, традиции, панорамни гледки и живи общности, които продължават да пазят местната идентичност.

В месеца на туризма това е важен пример. Все повече посетители търсят не просто забележителности, а преживявания и истории. А Паталеница разполага и с двете.

Използвани снимки: 
Никола Колев https://www.facebook.com/nikolev.bg  
Конна база Вълчинови https://www.facebook.com/Konna.ezda.Patalenitsa