Преди да се появят луксозните СПА комплекси и да превърнат Велинград в една от най-посещаваните балнеоложки дестинации в България, градът вече беше известен заради лечебната вода. Сярната баня е сред малкото останали обществени минерални бани, които все още работят, макар и в сянката на модерните хотели.

Построена е в началото на XX век и започва да функционира през 1924 година. Архитектурата ѝ носи влиянието на европейските балнеоложки традиции – стил, близък до този на баните в Карлови Вари и други средноевропейски курорти, свързани с проектите на италианския архитект Луиджи Пиетри.

През годините банята е ремонтирана частично, последно по програма с участието на Министерството на труда и социалната политика, ПРООН и Община Велинград.

Към октомври 2026 година обаче едното крило не работи, а сградата и дворът показват видими следи от недостатъчна поддръжка.

Редовният билет за басейните е 2,50 евро, а пенсионерите от община Велинград плащат 1,80 евро. Съществува график за редуване на мъжко и женско ползване. Макар цените да са достъпни, хората рядко посещават банята. Най-често посочваната причина е състоянието на съоръженията, а не цената на услугата.

В Будапеща обществените минерални бани са превърнати в туристически символ и атракция, заради която човек да посети града. Цените там са значително по-високи:

Dandár – между 9 и 13 евро;
Lukács – между 12 и 20 евро;
Rudas – между 20 и 35 евро;
Széchenyi – между 30 и 45 евро.

Хората не плащат обаче само за минералната вода. Те плащат за атмосферата, архитектурата, осветлението, историята и усещането за специално преживяване.

Парата над откритите басейни през зимата, вечерното осветление и присъствието на хора превръщат банята в международно разпознаваем символ.

Какво пропуска Велинград?

Велинград вече има изграден туристическият образ благодарение на минералната вода. Въпреки това Сярната баня остава на нивото на евтина обществена услуга.

Сградата все още пази достойнството на старата балнеоложка архитектура, но около нея могат да се видят ръждясали съоръжения, парници, занемарени участъци и липса на цялостна визия.

Сравнението с успешните европейски примери показва недостатъчно използване на историческата и архитектурната стойност на самата баня, неразвит зимен туристически продукт, слаба връзка между обществените бани и хотелския сектор и липса на допълнителни услуги, преживявания и местна кухня.

100-годишнината на Сярната баня не беше отбелязана подобаващо, вероятно защото в момента е символ на разрухата и лошо управление на природните ресурси.

За да бъдат обществените минерални бани реална туристическа атракция, ще е необходима промяна в подхода. Един ремонт не би бил достатъчен, а изцяло различен нов начин на мислене, за да успее градът да превърне това наследство в преживяване, достойно за курорт с европейски амбиции.