Международните кризи, сушата и неравномерното разпределение на компенсациите изправят малките стопанства пред сериозно изпитание

Животновъдството е един от поминъците, които десетилетия наред поддържат живота в селата на Пазарджишко и Родопите. Днес обаче все повече стопани се питат не как да развиват бизнеса си, а дали изобщо ще успеят да го запазят.

Мирен протест на животновъди от област Пазарджик се проведе в края на октомври пред Областната дирекция „Земеделие“. В него се включиха стопани от Батак, Дорково и други населени места в региона. Основното им искане беше едно – равни правила и равен достъп до подпомагане за всички земеделци и животновъди.

Недоволството е насочено към две мерки – т.нар. „иранска помощ“ заради кризата в Близкия изток и компенсациите за загубите от сушата. Фермерите настояват подкрепата да достига и до малките животновъдни стопанства, а плащанията да се определят на глава животно, без изключения за определени региони и групи производители. Според тях сегашните правила създават двоен стандарт.

Как международната криза стига до животновъднoто стопанство?

Чрез по-скъпите горива, торове, транспорт и фуражи.

България получи одобрение за държавна помощ с бюджет до 170 млн. евро заради поскъпването на горивата и азотните торове. Но тази мярка не представлява автоматична компенсация за всеки животновъд и не покрива пряко всички разходи за изхранване на животните.

Допълнително напрежение предизвикаха критериите за помощта за сушата. Първоначалният проект предвиждаше териториални ограничения и доказана загуба на продукция от поне 30%.

На 2 ноември Министерството на земеделието обяви разширяване на обхвата. За Пазарджишка област са включени овцете майки, но това не означава автоматично право на компенсация за всички видове животни и всички стопанства.

Предложените максимални ставки са до:

427 евро за млечна крава;
349 евро за биволица;
49 евро за овца или коза майка.
Исканията на стопаните

По време на протеста животновъдите поискаха среща с областния директор, който ги прие и обеща съдействие.

Беше изготвено възражение до министъра на земеделието и храните и дирекция „Развитие на селските райони“.

Под документа са се подписали 29 животновъди. Зад исканията стои много по-сериозен проблем.

Какво ще остане от българското село, ако малките стопанства изчезнат?

С тях си отиват не само работни места и поминък. Изчезват местни производители, традиции, пасища, семейни ферми и цели общности.

Протестиращите очакват конкретни решения, а празни обещания не плащат фуража, нито пълнят резервоара.

И не задържат младите хора на село.

Ако малките ферми продължат да изчезват, въпросът скоро как да подпомогнем животновъдството просто ще отпадне, а също така ще се обезсмислят и усилията да върнем живота и част от младите семейства в селата.