Протокол № 729 на ЦИК разкрива как един файл на „Информационно обслужване“ превърна разликата между 93 и 207 гласа в мандат – и постави под съмнение доверието в целия вот.

В неделя вечер, 19 октомври 2025 г., Централната избирателна комисия се събира извънредно. На масата – писма от ОИК–Пазарджик за „несъответствия“ между секционни протоколи и въведени в системата резултати. В залата присъстват деветима членове – има кворум, дневният ред е единствен: доклади по преписки. 

Вечерта, когато ЦИК спря да вярва на числата

Деветима членове, единствена точка: доклади по сигнали за несъответствия от ОИК – Пазарджик. Председателства Цветозар Томов, а протокол № 729 на ЦИК ще се окаже най-драматичният от целия изборен цикъл.

На масата лежат две писма от Пазарджик – сухи по форма, но с тежестта на бомба: разминавания между секционни протоколи и данните, въведени в системата на „Информационно обслужване“ АД. „93 срещу 207 – разлика от 114 гласа! Как хората ще имат доверие?“, избухва Георги Баханов. „Един кандидат влиза за сметка на друг! Откъде са тези 114 гласа надписани? В СИК ли, при въвеждането ли?“.

„93 срещу 207“ – разликата, която прави съветник

Ключовият факт, който взривява дебата, е фрапантната разлика в преференциите за конкретен кандидат от листата на „Възраждане“ – 93 гласа по секционни протоколи срещу 207 в базата, тоест 114 гласа отгоре. „Как хората ще имат доверие… 114 гласа разлика, с което един кандидат става общински съветник за сметка на друг“, пита членът на ЦИК Георги Баханов, настоявайки за обяснение: „Откъде са тези 114 гласа надписани… Къде е грешката? В СИК? Въвеждането?“.

Баханов настоява ЦИК да изиска официално становище от „Информационно обслужване“ (ИО) АД по две хипотези за въздействието на корекцията върху мандатите и общинската квота – чак след това, казва той, комисията да се ангажира с позиция.

„ИО“ сезира прокуратурата. Но какво точно е станало?

Росица Матева връща лентата назад: още в четвъртък ИО е уведомило ЦИК за проблема, посочило е своята версия за причините и е сезирало прокуратурата. Тя подчертава, че повторното въвеждане с първите екземпляри на протоколите вече е направено и резултатите са изпратени до ОИК, която „да продължи по компетентност“.

Севинч Солакова е категорична: „компрометиран и безпрецедентен“ случай. И задава прост, но важен процесуален въпрос: писмата са по имейл и подписани само от председателя на ОИК – не виждаме акт на колективния орган.

„Нагла фалшификация“ – тежките думи на ЦИК

„Информационно обслужване“ АД признава: уведомихме прокуратурата.

Заместник-председателят Росица Матева хладнокръвно връща лентата назад: още в четвъртък ИО АД е уведомило ЦИК за откритата аномалия и официално е сезирало прокуратурата. „Повторното въвеждане вече е направено, резултатите са изпратени на ОИК“, докладва тя. Севинч Солакова, видимо възмутена, нарича случая „компрометиран и безпрецедентен“ и пита просто, но убийствено точно: „Писмата са по имейл, подписани само от председателя на ОИК. Къде е решението на колективния орган?“.

ЦИК влиза в правна дилема: да утвърди или да спре въведения резултат. Баханов настоява комисията да поиска две хипотези от ИО – какво става с мандатите и квотата, ако тези 114 гласа бъдат признати или анулирани.

ОИК – Пазарджик: анулиране след анулиране

Същата вечер, часове след заседанието на ЦИК, ОИК – Пазарджик издава серия решения с номериране № 218–220-НМИ.

В тях се казва: „Анулира се въведената информация от „Информационно обслужване“ АД за 19 секции, поради установени несъответствия, и се нарежда повторно въвеждане на данните.“

Списъкът е стряскащ – от 131900004 до 131900202, включително СИК № 131900175 в с. Мало Конаре – секцията, където се намират и трите машинни гласа на ПП „Величие“, прехвърлени впоследствие на друга партия.
Още две решения (№ 219 и 220) анулират дори „повторното въвеждане“ – тоест се стига до трето преработване на едни и същи резултати.

Какво показа сигналът от ПП „Величие“

В подаден сигнал до ОИК и в последвалата жалба до Административен съд – Пазарджик, ПП „Величие“ посочва конкретни секции, в които машинният протокол и ръчният протокол съвпадат, но въведените в системата числа са други.

Пример – СИК 131900005 (гр. Пазарджик, НУ „Отец Паисий“):
Машината отчита 1 глас за „Величие“, който липсва в протокола, а една невалидна бюлетина е записана в повече.

СИК 131900175 (Мало Конаре): Три гласа за „Величие“ са въведени под партиен номер 3 вместо под № 2. При повторното въвеждане от ИО АД тези данни се „прескачат“. Резултатът – четири гласа по-малко за „Величие“, прехвърлени към друга формация.

„114 гласа“ – символът на едно съмнение

Разликата от 114 гласа в листата на „Възраждане“ не е просто статистика – тя решава един мандат. ЦИК я вписва в протокола като „съществено несъответствие, повлияло върху крайния резултат“, а ИО обявява, че е подала сигнал до прокуратурата за проверка на служители, участвали в повторното въвеждане.

Членове на ЦИК наричат случая „нагла фалшификация“, „системна подмяна“, „удар по легитимността на вота“. За първи път в новата изборна история на България централната администрация признава публично, че данни са били променени между секционните протоколи и националната база.

Какво следва

При преразпределението на мандатите в Пазарджик, квотата от 785 гласа определя всяко място в Общинския съвет. Четирите неотчетени гласа на „Величие“ и 114-те преференции на „Възраждане“ променят остатъците и възможно е да разместят последния мандат – който по данните на ОИК е бил на границата на изчислението.

Административният съд – Пазарджик вече е сезиран с частична жалба от ПП „Величие“ и предстои проверка на всички оригинални протоколи и машинни разпечатки. А ако прокуратурата потвърди версията на ИО, България ще има първия официално документиран случай на софтуерна подмяна на гласове в местни избори.

Финал: когато четири гласа струват доверие

От Пазарджик до София вече се говори не за процентите, а за принципа.
114 гласа не са просто грешка – те са предупреждение. Четири гласа за малка партия показаха колко лесно може да се изгуби смисълът на самото гласуване.

А въпросът, който остава след протокол № 729, е прост, но тежък:
Колко гласа още не са там, където трябва да бъдат?

ОИК – Пазарджик демонстрира типичен пример за злоупотреба с правото, когато излиза извън пределите на своята компетентност, подменя волята на Централната избирателна комисия и тълкува Изборния кодекс в собствен интерес, вместо да го прилага. В основата на тази деформация стои не просто непознаване на закона, а целенасочено негово изопачаване, което има всички белези на административно своеволие. Изборният кодекс изрично установява йерархична подчиненост между ЦИК и ОИК — първата ръководи, контролира и дава задължителни указания, а втората е длъжна да ги прилага без отклонения. В момента, в който една общинска комисия започне да „тълкува“ указанията, вместо да ги изпълнява, тя престава да бъде орган по прилагане на изборното право и се превръща в политически субект, действащ по усмотрение. Това вече не е просто административно нарушение, а подкопаване на законността на изборния процес.

Когато ОИК – Пазарджик отказва да изпълни решения на ЦИК, тя нарушава основополагащия принцип на единното прилагане на изборното законодателство. Този отказ не е технически пропуск, а акт на противопоставяне на върховния орган в системата на изборната администрация. От този момент нататък всяко решение, взето в противоречие с ЦИК или с Изборния кодекс, става правно нищожно — то е акт без правно основание, постановен от некомпетентен орган, който не може да породи валидни правни последици. Такова решение не просто подлежи на отмяна, а се счита за несъществуващо по смисъла на административното право. Нищожността е крайна форма на правна несъстоятелност — тя не се поправя, не се узаконява и не се стабилизира с времето.

В този контекст бездействието на ОИК е равносилно на злоупотреба с власт. Когато комисията не се произнася в законоустановен срок или отказва да изпълни разпореждане на ЦИК, тя блокира упражняването на конституционно гарантирани права — правото на участие в избори, правото на контрол и правото на жалба. Тази форма на пасивна противоправност  е също толкова разрушителна, колкото и активното нарушение. Бездействието тук се превръща в инструмент на отказ от правосъдие, защото оставя без ефект върховния контрол на ЦИК и подкопава доверието в изборния процес.

Още по-опасна е тенденцията ОИК да действа като орган, който сам определя своите правомощия и избирателно прилага законовите норми. Това е класическа злоупотреба с правото — когато органът използва формално законосъобразна процедура, за да постигне неправомерен резултат. Правото не може да служи като параван на беззаконието. Когато комисията постановява решения, чиято цел е да осуетят изпълнението на решения на ЦИК, да защитят определени политически интереси или да дискредитират участници в изборния процес, тя престава да бъде администратор на изборите и се превръща в участник в тях. Това вече не е нарушение на процедура, а преднамерено подкопаване на държавната власт.

Юридическият резултат е ясен: актовете, приети в противоречие с компетентността и задължителните указания на ЦИК, са нищожни. Те не пораждат правни последици, не могат да бъдат легитимирани чрез потвърждение и подлежат на игнориране от всички институции. Нещо повече — членовете на комисията, които съзнателно са допуснали такова беззаконие, могат да носят лична отговорност по чл. 282 от Наказателния кодекс за злоупотреба с власт или бездействие по служба. Злоупотребата с правото тук не е абстрактен принцип, а конкретно деяние, извършено от орган, който е длъжен да защитава закона, а вместо това го нарушава. Това превръща всяка подобна ОИК не в пазител, а в рушител на изборното право — и поставя под въпрос самата легитимност на резултатите, които тя удостоверява.

Епилог: когато истината тежи повече от резултата

В една вечер, в която цифрите бяха по-силни от хората, а системите – по-бързи от морала, само една партия остана на страната на закона.
ПП „Величие“ не поиска нищо повече от това, което Конституцията вече ѝ е дала – правото всеки глас да бъде преброен честно и отчетен вярно.

В хаоса на протоколи, анулирания, повторни въвеждания и бюлетини с надпис „край на документа“, само тази партия отказа да мълчи. Отказа да приеме, че подмяната е „техническа грешка“. Отказа да повярва, че демокрацията може да бъде софтуерен бъг.

Докато другите спореха за проценти, „Величие“ защити принцип.
И днес, когато в Пазарджик 114 гласа се превърнаха в символ на изкривената аритметика на доверието, едно остава безспорно: само „Величие“ показа, че изборите не са борба за власт, а изпитание за съвестта.

Истината не се измерва в мандати, а в смелостта да я изречеш, когато всички останали мълчат. И ако някъде между редовете на протокол № 729 на ЦИК е останало недописано едно име, нека бъде това – ПП „Величие“ – партията, която не позволи демокрацията да бъде изтрита с натискане на клавиш.