Къде изчезна минералната вода на Пазарджик и кой носи отговорност?

Пазарджик не е загубил окончателно достъпа до минералната вода от Варвара, но години решения, бездействие и липса на последователност оставят гражданите без обществена минерална баня и работещи минерални чешми.

Минералната баня е продадена, обществените чешми не работят, а находището „Варвара“ е предоставено за управление на Община Септември до 2036 г. Зад решенията стоят имената на Тодор Попов, Нено Димов и Марин Рачев. Документите обаче показват, че Пазарджик не е загубил окончателно възможността да си върне минералната вода.

Десетилетия наред минералната вода от находище „Варвара“ беше част от живота на Пазарджик. Тя захранваше градската минерална баня на ул. „Генерал Гурко“, както и обществените чешми в Братаница и Звъничево. Днес банята е частен търговски обект, чешмите не работят, а достъпът на гражданите до този природен ресурс е прекъснат.

Как се стигна дотук и защо градът не успя да защити обществения си интерес?

2013 г.: Продажбата на Минералната баня

През 2013 г., по предложение на тогавашния кмет Тодор Попов, Общинският съвет решава да продаде Минералната баня, построена през 1962 г.

Сградата е продадена за 683 000 лева без ДДС, като купувачът поема ангажимент за инвестиция от минимум 1 млн. лева в рамките на пет години.

Днес предназначението на сградата е променено и тя вече не изпълнява обществената си функция.

Остава въпросът дали инвестиционните ангажименти са изпълнени и как общината е контролирала това. С продажбата Пазарджик губи основния си обществен обект за балнеология, но запазва възможността да използва минералната вода.

2018 г.: Нено Димов предоставя находището на Община Септември

На 29 май 2018 г. тогавашният министър на околната среда и водите Нено Димов подписва Решение № 74, с което предоставя на Община Септември управлението и ползването на находище „Варвара“ до 1 януари 2036 г.

По това време кмет на Септември е Марин Рачев. Решението обхваща сондажи № 3, 4, 5 и 6, както и естествените извори „Варвара“ и „Ветрен дол“.

В документа обаче има важна подробност: предоставянето на находището не означава автоматична забрана за Пазарджик да използва минералната вода. Предвидени са възможности за издаване на разрешителни за водовземане при спазване на законовите изисквания.

Името на министър Нено Димов придоби особена публичност през януари 2020 г., когато той беше арестуван по обвинение за умишлена безстопанственост във връзка с водната криза в Перник и язовир „Студена“. По-късно беше под домашен арест. На 20 ноември 2026 г. Нено Димов беше оправдан на първа инстанция по обвинението за умишлена безстопанственост във връзка с водната криза в Перник от съдия Красимир Комсалов. Любопитен детайл е, че в същия ден Комсалов беше избран от Народното събрание за член на новия Висш съдебен съвет от парламентарната квота, а прокуратурата заяви, че ще протестира оправдателната присъда.

Този случай не е свързан пряко с находище „Варвара“, но поставя допълнителен обществен контекст около решенията на бившия министър, свързани с управлението на водните ресурси.

Марин Рачев също е фигура с противоречива публична репутация. По време на управлението му и към момента Община Септември е обект на проверки и публични скандали, включително около сигнали за незаконни сметища и трудов инцидент със смъртен случай. Тези обстоятелства сами по себе си не доказват нарушения при управлението на находището „Варвара“, но правят още по-важен въпроса за прозрачността и контрола върху предоставения природен ресурс.

2021–2022 г.: Как Пазарджик губи разрешителните за обществените чешми

Според информацията, посочена в официален отговор на Община Пазарджик, на 8 юни 2021 г. администрацията е уведомила, че обществените чешми в Братаница и Звъничево не работят поради липса на дебит и че по съответните разрешителни не са използвани водни количества.

Това дава основание през 2022 г. разрешителните за двете чешми да са отнети от Община Септември, тъй като вода не е ползвана!

Тук възникват сериозни въпроси дали точно това е било правното основание за отнемането, уведомена ли е своевременно Община Пазарджик и защо не са предприети действия за възстановяване на водоснабдяването?

Неизползването на разрешителните не означава автоматично, че целият ресурс е недостъпен или че не могат да бъдат издадени нови разрешения.

ноември 2026 г.: Въпросите, на които община Пазарджик НЕ отговори

През 2026 г. общинският съветник Атанас Павлов внася писмено запитване с пет конкретни въпроса към кмета на Пазарджик – кога е спряна водата, какви уведомления са получени, какво е състоянието на стария водопровод, търсени ли са нови разрешителни и какви са плановете за възстановяване на минералното водоснабдяване.

На 18 ноември 2026 г. заместник-кметът Гергана Ичева изпраща писмен отговор с изх. № 44-4404.

От него става ясно, че общината не разполага с документ, посочващ конкретната дата на спиране на водоподаването.

Остава и въпросът какво е направила администрацията през годините, за да запази достъпа на гражданите до минералната вода. Ако по останалите въпроси няма конкретна информация, обществото заслужава допълнителни обяснения.

Може ли минералната вода да се върне в Пазарджик?

Да се върне минералната вода не означава непременно първо да се строи скъп СПА комплекс.

Общината може да започне с три конкретни действия:

- Да поиска от Община Септември информация за свободните количества и условията за ново водовземане.
- Да възложи технически одит на стария водопровод през Ветрен дол и Братаница.
- Да провери възможностите за нови разрешителни и възстановяване на обществените чешми.

Ако техническите и ресурсните условия позволяват, следващата стъпка може да бъде модерен общински термален комплекс с басейни и рехабилитационен център.

Зад всяко решение стоят хора. През 2013 г. продажбата на минералната баня не е станала сама и не е била едноличен акт на кмета Тодор Попов. Тя е била предложена от кмета и одобрена от Общинския съвет — от съветници, които са носили отговорност пред гражданите за управлението на общинската собственост. За подобни решения се прави публично обсъждане, но такова е липсвало.

Днес, 13 години по-късно, част от хората, участвали в местната власт през онзи период, отново са в Общинския съвет и се готвят да упрвляват и през следващия мандат под наметалото на поредния популярен политически проект, защото за тях не е важно "от коя партия" са, а да бъдат в управлението. За тях няма идеология, а стремеж да са със "силните на деня".

Минералната вода е ресурс за по-доброто бъдеще на Пазарджик — обществените чешми, балнеолечението, туризма и по-високо качество на живот на хората. Защо Пазарджик е останал без своята минерална баня и кой ще поеме отговорността да я върне на хората? Дали Общинският съвет, в който отново заседават и представители от времето на онези решения, ще има волята най-сетне да поправи последиците от тях.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД