Все повече българи пътуват в чужбина — по работа, на гости, за почивка. И почти всички се връщат с едно и също впечатление: чисти улици и фасади, поддържани зелени площи, хармония между частното и общественото. В Берлин, Виена, Копенхаген, дори в малки градчета, сградите пазят своята идентичност, а всяка промяна се съгласува, контролира и при нужда се санкционира.
У нас? Погледнете фасадата на който и да е блок — зазидани прозорци, изкъртени тераси, климатични тела, кабели, сателити, дограми в пет различни цвята. Архитектурният хаос е навсякъде. И никой не пита защо.

Според Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) всяко преустройство, което засяга общи части или променя външния вид на сградата, трябва да бъде съгласувано със съсобствениците и да получи одобрение от общината. Това включва зазиждане на прозорци, усвояване на тераси, монтаж на външни тела и промяна на фасадата. Законът е ясен. Но практиката е друга.

В повечето случаи никой не пита съседите. Общината рядко проверява. А санкции почти не се налагат. Така се стига до абсурдни гледки — блокове, които приличат на колажи от различни епохи и стилове, без никаква естетика или ред. Всеки си прави каквото си е наумил. И резултатът? Живеем в това.

Проблемът не е само визуален. Той показва институционално безсилие и гражданско нехайство. Когато фасадата на сградата не е ничия грижа, тя се превръща в символ на по-дълбока разруха — на липсата на общност, отсъствието на контрол и отказа от поемане на отговорност.

Време е да попитаме: кой носи отговорност? Защо законът не се прилага? И какво можем да направим, за да върнем реда, естетиката и уважението към общото пространство.

Снимка: гр. Панагюрище