На чешмата до детската площадка в центъра на Ракитово стои надпис „1500 години България“. Камъкът пази посланието. Около чешмата има бурени, боклуци и разбити плочки, а на няколко метра от нея стълби с липсващи мраморни плочи водят към обществено пространство, което отдавна не изглежда поддържано.

Това не е единственият знак, че градът е занемарен. На входа на Ракитово от табелата с името на населеното място липсва буквата „Р“. Тротоарите на места са напукани, банкетите са разсипани, а коритото на реката е обрасло с растителност. Всеки от тези проблеми изглежда малък сам по себе си. Събрани заедно обаче те създават усещане за липса на грижа към обществената среда.

Парадоксът е, че по сградата на общината могат да бъдат видени табели за реализирани европейски проекти, свързани с енергийна ефективност, социални услуги и модернизация на инфраструктурата. Средства са привличани, инвестиции са правени, а част от обществените сгради са обновени. На терен обаче гражданите всеки ден се сблъскват с дребни, но видими проблеми, които остават нерешени.

Това е особено важно за община с около 14 300 жители, в която годишно се раждат между 142 и 154 деца. Тези семейства използват всекидневно тротоарите, парковете, чешмите и обществените пространства. Качеството на средата влияе пряко върху качеството на живота.

Проблемът не е в липсата на проекти. Проблемът е в поддръжката след тяхното изпълнение. Еврофондовете могат да финансират строителство и ремонти, но ежедневната грижа остава задача на местната власт и на общността.

Решението не изисква многомилионни бюджети. Подмяна на липсващите плочи, възстановяване на входната табела, почистване на речното корито, поддръжка на чешмите и тротоарите са дейности, които променят начина, по който изглежда един град.

Средата не е декор. Тя е огледало на управлението и на отношението към хората, които живеят там.