Здравната служба в Община Лесичово отдавна не изпълнява ролята, която една такава институция би трябвало да има. Сградата е видимо амортизирана – олющени стени, стари инсталации, липса на достъпност и усещане за изоставеност. Тук системно се неглижира едно от най-важните права на хората – тяхното здраве.

В малките населени места на общината достъпът до медицинска помощ е ограничен. Личните лекари са малко, специалисти почти няма, а спешната помощ често пристига със закъснение. За възрастните хора, за семействата с деца, за хората без транспорт – болестта се превръща в изпитание, което може да бъде фатално. В тези условия здравето става въпрос не на избор, а на „Пази Боже!“.

Показателен пример е инициативата с мобилния АГ кабинет, реализирана в селата на общината. Кампанията, финансирана по национални и европейски програми, струва десетки хиляди левове и предоставя безплатни профилактични прегледи за жени, които иначе нямат достъп до гинеколог. Това е ценна, но епизодична помощ – лепенка върху дълбока гнойна рана.

Истината е проста и тревожна: хората в Община Лесичово живеят без сигурност, без постоянна медицинска грижа и без усещане, че институциите стоят зад тях. Регионът функционира повече като вилна зона – място, където човек може да прекара събота и неделя, но не и да разчита на нормални условия за живот.

Докато здравната служба е символ на забравата, а мобилните кабинети се появяват само от време на време, местните жители остават сами срещу най-големия риск – болестта. И това е реалност, която никоя община не би трябвало да допуска.